— След това ми каза да не се тревожа — рече Джим.
— За какво да не се тревожиш?
— За специалните ми инструкции. Каза, че само няколко души знаели истинската история и не трябвало да се тревожа, защото се били погрижили за всичко. Фактите били известни. Накрая ми даде хиляда лири в брой като добавка към компенсацията.
— От кого?
— Не каза.
— Той спомена ли теорията на Контрола за Стефчек? За шпионина на Центъра в Цирка?
— Фактите били известни — повтори натъртено Джим. — Заповяда ми да не се свързвам с никого и да не разказвам историята никъде, защото за всичко се били погрижили на най-високо ниво и всяко мое действие можело само да попречи. Циркът отново бил на прав път. Можел съм да забравя асата, поповете и цялата проклета история — къртиците, всичко. Зарежи всичко, каза той. Ти си късметлия, Джим, продължи след това. Имаш заповед да се отдадеш на безгрижен живот. Можел съм да го забравя. Разбираш ли? Да го забравя. Да се държа така, все едно нищо не се е случило. — Той викаше. — И точно това правех — подчинявах се на заповедите и забравях!
Нощният пейзаж внезапно се стори на Смайли съвсем безобиден; като огромно платно, върху което никога не е рисувано нищо лошо или жестоко. Застанали един до друг, те гледаха към долината над скупчените светлинки и към един хълм, издигащ се на хоризонта. На върха му имаше самотна кула и изведнъж за Смайли тя се превърна в олицетворение на края на пътешествието.
— Да — каза той. — И аз забравих някои неща. Значи Тоби спомена асото и попа пред тебе. Как изобщо е разбрал за тях, освен ако… И нито дума от Бил? — продължи той. — Даже една картичка?
— Бил беше в чужбина — каза кратко Джим.
— Кой ти каза?
— Тоби.
— Значи изобщо не си виждал Бил — след „Свидетел“ най-старият ти и най-близък приятел просто е изчезнал.
— Нали ти казах какво каза Тоби. Държаха ме настрани. Бях под карантина.
— Макар че Бил никога не си е падал особено по правилата, нали? — каза Смайли, зареян в миналото.
— А ти никога не си можел да го разбереш — тросна му се Джим.
— Съжалявам, че не бях там, когато си ме потърсил преди заминаването ти за Чехия — отбеляза Смайли след малко. — Контрола ме беше пратил в Германия, за да ме държи извън полезрението, а когато се върнах… всъщност за какво точно ти трябвах?
— За нищо. Мислех си, че работата в Чехия е дебела. Реших да ти се обадя, да си вземем довиждане.
— Преди мисия? — извика учудено Смайли. — Преди такава специална мисия? — Джим не даде вид да го е чул. — Обади ли се на някого другиго? Вероятно никой не е бил тук. Тоби, Рой… На Бил обади ли му се?
— Никой.
— Бил не беше ли в отпуск? Макар че най-вероятно се е навъртал наоколо.
— Никой — настоя Джим, докато болезнен спазъм го накара да повдигне дясното си рамо и да завърти глава. — Нямаше никого — рече той.
— Това е много необичайно за тебе, Джим — каза Смайли все така меко, — да обикаляш да си взимаш довиждане с хора преди важна мисия. Сигурно ставаш сантиментален с годините. Да не би… — той се поколеба. — Да не би да ти е трябвал съвет или нещо друго? В края на краищата смятал си мисията за пълна глупост, нали така? И Контрола е губел позиции. Може би ти се е приискало да споделиш проблемите с някого? Цялата работа е била малко налудничава, съгласен съм.
Научете фактите, обичаше да казва Стийд-Аспри, след това пробвайте историите една по една като дрехи.
Двамата с Джим, потънал в гневно мълчание, се върнаха при колата.
В мотела Смайли извади двайсет снимки с размер на пощенски картички от джоба на палтото си и ги подреди в два реда на керамичната масичка. Някои бяха репортажни, други бяха портрети; всичките бяха на мъже, никой от които не приличаше на англичанин. Джим направи гримаса, избра две и ги подаде на Смайли. Сигурен бил за първата, измърмори той, за втората — не съвсем. Първата беше на главния човек, белокосият гном. Втората беше на един от мръсниците, който наблюдавал от полумрака как биячите правели Джим на кайма. Смайли прибра снимките в джоба си. Докато доливаше чашите за лека нощ, някой не толкова измъчен наблюдател, колкото Джим, би забелязал, че той го прави не чак триумфално, но някак тържествено, сякаш питието слагаше печат под нещо.