Той опита друг подход:
— Искам да кажа, че щом руснаците ни знаят тайните, това не означава, че и всички останали трябва да ги научат. Имаме достатъчно друг улов, освен тях, нали? Ами чернокожите, и те ли ще четат кървавите подробности в някой мъмбо-джъмбо вестник след една седмица?
Или избирателите му, помисли си Смайли.
— Мисля, че това е позиция, която руснаците винаги биха приели — каза Лейкон. — В края на краищата, ако изкараш противника глупак, ти самият губиш основания да го нападаш. — Той добави: — До този момент те не са се възползвали от възможностите си, нали?
— Добре, увери се, че ще се съобразят. Приготви го в писмен вид. Не, недей. Но им кажете, че правилата важат за всички. Ние не се занимаваме да публикуваме подробности от кухнята на Центъра, така че и те могат поне веднъж да ни върнат жеста, дявол да ги вземе.
Смайли отказа да го откарат и заяви, че една разходка ще му се отрази добре.
Това беше денят, в който Търсгуд трябваше да дежури, и от това изобщо не се чувстваше по-добре. По негово мнение директорите би трябвало да са над дребните неща, умът им трябва да е бистър за политика и ръководство. Пищната му кеймбриджка тога не го утешаваше и докато стоеше в салона и наблюдаваше как момчетата се подреждат за сутрешната проверка, от погледа му струеше гняв, ако не и чиста враждебност. Смъртоносният удар обаче беше нанесен от Марчбанкс.
— Каза, че било заради майка му — промърмори той в лявото ухо на Търсгуд. — Получил телеграма и поиска да тръгне веднага. Не остана даже и за чаша чай. Обещах му да ви предам.
— Това е чудовищно, абсолютно чудовищно — каза Търсгуд.
— Ще взема часовете му по френски, ако искате. Можем да съберем пети и шести клас.
— Бесен съм — каза Търсгуд. — Не мога да мисля, толкова съм бесен.
— А Ървинг каза, че ще поеме финала по ръгби.
— Чакат го доклади, изпити, финалът по ръгби. И какво толкова й има на тази жена? Някой грип сигурно, обикновен сезонен грип. На всички ни се е случвало, на майките ни също. Къде живее тя?
— Доколкото разбрах от това, което е казал на Сю, тя по-скоро е на смъртно легло.
— Е, поне това оправдание няма да може да използва повече — каза Търсгуд, без изобщо да се умилостиви, рязко викна да млъкнат и започна да чете списъка.
— Роуч.
— Болен, сър.
Това преля чашата. Най-богатото дете в училището да изпадне в нервна криза заради невъзможните си родители, а бащата да заплашва да го премести.
34
Беше почти четири следобед същия ден. Знам ги тези тайни квартири, мислеше си Гуилъм, оглеждайки мрачния апартамент. Можеше да ги опише по същия начин, по който един търговски пътник може да описва хотели — от някоя петзвездна бална зала в Белгрейвия с уеджуудски пиластри и позлатени дъбови листа до тази двустайна бърлога на главорезите в Лексъм Гардънс, миришеща на прах и канал, с дълъг три фута пожарогасител в непрогледно тъмния коридор. Над камината рицари пиеха от калаени чаши. На всяка от многобройните масички имаше пепелници, направени от раковини, а в сивата кухня висяха анонимни надписи „Не забравяйте да изключите газта и на двата котлона“. Той прекосяваше дневната, когато звънна домофонът, точно навреме. Вдигна слушалката и чу промененият глас на Тоби да гъгне в ухото му. Натисна копчето и щракването на електрическата ключалка отекна на стълбището. Отвори входната врата, но я остави на верига, докато се увери, че Тоби е сам.
— Как си? — попита бодро Гуилъм, докато го пускаше да влезе.
— Много добре, Питър — отвърна Тоби, сваляйки палтото и ръкавиците си.
На един поднос Гуилъм беше приготвил чай и две чаши. Тайните квартири имат определени стандарти по отношение на храната. Или се преструваш, че живееш там, или пък че можеш да се оправяш навсякъде; или пък просто мислиш за всичко. В нашия занаят да се държиш естествено си е цяло изкуство, каза си Гуилъм. Това беше нещо, което Камила не можеше да оцени.
— Всъщност времето е много особено — заяви Естерхази, сякаш наистина анализираше качествата му. Общите приказки в тайните квартири обикновено бяха от подобно естество. — Правиш две крачки и се чувстваш напълно изтощен. Значи чакаме някакъв поляк? — попита той, докато сядаше. — Поляк, който търгува с кожи, и ти смяташ, че можем да го използваме за куриер?