— Всеки момент ще дойде.
— Познаваме ли го? Накарах моите хора да проверят името, но не намериха нищо.
Моите хора, помисли си Гуилъм, трябва да запомня това и да го използвам.
— От „Свободна Полша“ опитали да се свържат с него преди няколко месеца и той побягнал като луд — рече той. — След това Карл Стак го забелязал около складовете и решил, че може да свърши работа на главорезите. — Той сви рамене. — Харесвах го, но какъв е смисълът? И собствените си хора не можем да ангажираме напълно.
— Много си великодушен, Питър — каза почтително Естерхази и в Гуилъм се появи нелепото усещане, сякаш току-що му беше дал бакшиш.
За негово облекчение звънецът на входната врата звънна и Фон зае мястото си в антрето.
— Извинявай, Тоби — каза Смайли, леко запъхтян от изкачването на стълбите. — Питър, къде мога да си закача палтото?
Като го обърна с лице към стената, Гуилъм вдигна ръцете на Тоби, които не оказаха никаква съпротива, и без да бърза, го претърси за оръжие. Тоби не носеше.
— Сам ли дойде? — попита Гуилъм. — Или някое другарче го чака на улицата?
— Изглежда ми чисто — каза Фон.
Смайли стоеше до прозореца и гледаше надолу към улицата.
— Изгаси лампата за момент, ако обичаш — каза той.
— Изчакай в антрето — нареди Гуилъм и Фон се оттегли, отнасяйки палтото на Смайли.
— Виждаш ли нещо? — попита Гуилъм, присъединявайки се към него до прозореца.
Лондонският следобед вече беше започнал да придобива влажните розови и жълти отблясъци на вечерта. Това беше жилищен район във викториански стил; в средата имаше малък ограден парк, който вече беше тъмен.
— Вероятно е само сянка — изсумтя Смайли и се обърна към Естерхази.
Часовникът върху полицата на камината удари четири. Явно Фон го беше навил.
— Искам да ти изложа една теза, Тоби. Версия за това, което се случва. Мога ли?
Естерхази изобщо не помръдна. Дребните му ръце лежаха на облегалките на стола му. Беше седнал доста удобно, макар и леко нащрек, токовете и върховете на излъсканите му обувки събрани заедно.
— Изобщо не е необходимо да говориш. Не си изложен на риск, ако само слушаш, нали?
— Може би.
— Действието се развива преди две години. Пърси Алълайн иска мястото на Контрола, но няма позиции в Цирка. Контрола се е погрижил за това. Контрола е болен и силите му отслабват, но Пърси не може да го измести. Спомняш ли си това време?
Естерхази кимна внимателно.
— Един от онези мъртви сезони — каза Смайли със своя разумен тон. — Няма достатъчно работа навън, затова започваме да интригантстваме из службата, да се шпионираме един друг. Една сутрин Пърси си седи в кабинета и няма какво да прави. На хартия той е оперативен директор, но на практика е само безгласна буква между регионалните отдели и Контрола, ако изобщо е и това. Вратата се отваря и при Пърси влиза един човек. Нека го наречем Джералд, просто да му дадем някакво име. Пърси, казва той, попаднах на много важен руски източник. Може да се окаже златна мина. А може и нищо да не казва, докато не излязат извън сградата, защото Джералд е опитен оперативен работник, не обича да говори, когато наоколо е пълно със стени и телефони. Може би се разхождат в парка или се возят в кола. Може би хапват някъде и на този етап Пърси може само да слуша. Не забравяй, че Пърси няма голям опит в Европа, още по-малко пък в Чехословакия или на Балканите. Той е започнал в Южна Америка, след което е работил в старите владения — Индия и Близкия изток. Не знае почти нищо за руснаците, чехите или други от този сорт, за него червеното си е червено и не се задълбочава повече. Прав ли съм?
Естерхази сви устни и леко се намръщи, сякаш за да покаже, че никога не обсъжда висшестоящите.
— Докато Джералд е експерт по тези въпроси. Прекарал е оперативния си живот в обикаляне и изучаване на източните вилаети. Пърси не притежава дълбочината на неговите познания, но пък има голямо желание. Джералд е на своя територия. Този руски източник, казва Джералд, може да е най-ценният за Цирка от много време насам. Джералд не желае да споделя много, но очаква до ден-два да получи няколко примерни материала и тогава би искал Пърси да им хвърли едно око, колкото да добие представа за качеството. По-късно могат да обсъдят подробностите около източника. Но защо аз, пита Пърси. За какво става дума? А Джералд му отговаря: „Пърси — казва той, — някои хора в регионалните отдели сме страшно разтревожени от нивото на оперативните загуби. Като урочасани сме. Твърде много се приказва в Цирка и извън него. Твърде много хора участват в набавянето на информация. Нашите агенти на чужда територия ги изправят до стената, разкриват мрежите ни, ако не и по-лошо, а всяко ново начинание завършва безславно. Искаме да ни помогнеш да оправим нещата“. Джералд не призовава към бунт и внимава да не намекне, че в Цирка има предател, който проваля всички операции, защото и двамата с тебе знаем, че започнат ли веднъж такива приказки, цялата машинария спира. Във всеки случай последното нещо, което Джералд иска, е лов на вещици. Той обаче твърди, че всичко се пука по шевовете, а немарливостта по високите етажи води до провали надолу по веригата. Това гали слуха на Пърси. Изброява последните скандали и старателно изтъква авантюрата на Алълайн в Близкия изток, която беше пълен провал и едва не му струва кариерата. След това прави предложението си. Ето какво казва. Според моята версия, нали разбираш; това е само една версия.