— Разбира се, Джордж — каза Тоби и облиза устни.
— Знаеш ли, според друга версия самият Алълайн би могъл да е Джералд. Само че просто не го вярвам — не вярвам, че Пърси е способен да отиде и да си купи високопоставен руски шпионин, след което сам да проведе цялата операция. Мисля, че би се провалил.
— Разбира се — каза напълно убедено Естерхази.
— Така че ето какво казва Джералд на Пърси в моята версия. „Ние — тоест аз и моите съмишленици, свързани с този проект — бихме искали ти да ни бъдеш покровител, Пърси. Ние не се занимаваме с политика, а с оперативна работа. Не можем да се ориентираме в джунглата на Уайтхол. А ти можеш. Ти се занимавай с комисиите, ние ще се занимаваме с Мерлин. Ако действаш като наш предпазител и ни защитаваш от всеобщото разложение, което на практика означава да ограничаваш сведенията за операцията до абсолютния минимум, ние ще осигуряваме стоката.“ Обсъждат начините и средствата за това, след което Джералд оставя Пърси да се терзае известно време. Седмица, месец, не зная. Достатъчно, за да може Пърси да размисли. Един прекрасен ден Джералд носи първия материал. И, разбира се, той е много добър. Ама наистина много добър. Оказва се някаква военноморска информация, което е добре дошло за Пърси, защото той е много добре поставен в Адмиралтейството, там е клубът на привържениците му. Така че Пърси дава на военноморските си приятели да зърнат за какво иде реч и на тях им потичат лигите. „Откъде е това? Ще има ли още?“ Има много още. Що се отнася до самоличността на източника, на този етап това е една голяма, много голяма тайна, но така и трябва да бъде. Извинявай, ако пропускам нещо, но разполагам само с досието.
Споменаването на досие, първият признак, че Смайли може би действа в качеството си на официално лице, предизвика видима реакция в Естерхази. Обичайното облизване на устните беше съпроводено от изнасяне на главата напред и израз на пълна осведоменост, сякаш с тези жестове Тоби искаше да покаже, че и той е чел досието, което и да е то, и напълно споделя изводите на Смайли. Смайли прекъсна за момент, за да отпие от чая си.
— Искаш ли още, Тоби? — попита той над чашата си.
— Аз ще донеса — каза Гуилъм по-скоро твърдо, отколкото гостоприемно. — Чай, Фон — извика той през вратата.
Тя веднага се отвори и на прага се появи Фон с чаша в ръка.
Смайли се беше върнал при прозореца. Дръпна завесата един инч и се загледа към площада.
— Тоби?
— Да, Джордж?
— Водиш ли си бавачка?
— Не.
— Съвсем никого?
— Джордж, защо да водя бавачка, когато отивам на среща с Питър и някакъв нещастен поляк?
Смайли се върна на стола си.
— Източник Мерлин — продължи той. — Докъде бях стигнал? Ами да, много удобно се оказва, че Мерлин не е само един източник, нали така, както малко по малко Джералд започва да разяснява на Пърси и на другите двама, които по това време вече са въвлечени в магическия кръг. Мерлин наистина бил съветски агент, но също като Алълайн той бил представител на група несъгласни. Много обичаме да се виждаме в ролята на други хора и съм сигурен, че Пърси е почувствал симпатия към Мерлин от самото начало. Тази група, тази клика, предвождана от Мерлин, се състояла от, да кажем, половин дузина съмишленици, всичките съветски служители и всичките доста високопоставени. Допускам, че с течение на времето Джералд е обрисувал на помощниците си и на Пърси доста точна картина на тези спомагателни източници, но не съм сигурен. Работата на Мерлин била да събира техните сведения и да ги предава на Запада и през следващите няколко месеца той демонстрирал завидни умения в тази дейност. Използвал всевъзможни методи, а Циркът с радост му предоставял необходимото оборудване. Тайнопис, микроточки, скрити в точките на безобидни на вид писма, пощенски кутии в западни столици, пълнени от неизвестни храбри руснаци и чинно изпразвани от храбрите съгледвачи на Тоби Естерхази. Дори срещи на живо, организирани и наблюдавани от бавачките на Тоби… — Смайли млъкна за момент и пак погледна към прозореца, — … няколко тайника в Москва, обслужвани от местната резидентура, макар че те така и не научават името на благодетеля си. Без тайни радиопредавания обаче, Мерлин не се интересува от тях. Веднъж постъпило предложение, което дори стигнало до Финансовото министерство, да се инсталира радиостанция с голям обхват във Финландия, която да обслужва само него, но всичко пропаднало, след като Мерлин заявил: „В никакъв случай“. Явно се е учил от Карла, нали? Нали знаеш Карла колко мрази радиостанциите? Най-хубавото е, че Мерлин е подвижен — това е най-големият му талант. Може би той работи в Министерството на търговията в Москва и използва пътуващите си служители. Във всеки случай той има ресурсите, има и начините да ги изкара от Русия. Затова другите конспиратори очакват той да преговаря с Джералд и да уточни условията, финансовите условия. Тъй като те искат пари. Много пари. Трябваше да ти го кажа. Боя се, че в това отношение тайните служби и техните клиенти са като всички други. Най-много ценят онова, което е най-скъпо, а Мерлин струва цяло състояние. Купувал ли си някога фалшива картина?