— Самият аз продадох няколко такива — каза Тоби с широка нервна усмивка, но никой не се засмя.
— Колкото повече плащаш, толкова повече не си склонен да го подлагаш на съмнение. Глупаво е, но така стоят нещата. Освен това всички се утешават с мисълта, че Мерлин е користолюбив. Този мотив е разбираем за всички, нали, Тоби? Особено във Финансовото министерство. Двайсет хиляди франка на месец в швейцарска банка — е, кой не би заобиколил някой и друг принцип на равенството за такива пари. Така че Уайтхол му плаща цяло състояние и твърди, че информацията му е безценна. Някои от нещата му наистина са добри — призна Смайли. — Даже много добри и така би трябвало да бъде. Тогава един ден Джералд разкрива на Пърси най-голямата тайна. Кликата на Мерлин има човек в Лондон. Трябва да ти кажа, че това е началото на един много хитроумно заплетен възел.
Тоби остави чашата и старателно попи с кърпичка крайчетата на устата си.
— Според Джералд човек от съветското посолство в Лондон е готов и е в състояние да действа като представител на Мерлин в Лондон. Дори е в изключителната позиция в редки случаи да използва средствата на посолството да разговаря с Мерлин в Москва, да изпраща и да получава съобщения. А ако се вземат всички възможни предпазни мерки, Джералд може дори от време на време да организира тайни срещи с този невероятен човек, да го инструктира и разпитва, да задава въпроси и да получава отговори от Мерлин със следващата поща. Ще наречем този съветски служител Алексей Александрович Поляков и ще се престорим, че работи в културния отдел на съветското посолство. Следиш ли ми мисълта?
— Нищо не чух — каза Естерхази. — Оглушах.
— Работата е там, че той е в посолството в Лондон от доста време — от девет години, ако трябва да сме съвсем точни, — но Мерлин едва неотдавна го е добавил към групата. Може би докато Поляков е бил в отпуск в Москва?
— Нищо не чувам.
— Поляков много бързо става значима фигура, защото не след дълго Джералд го назначава за водещ на операция „Черна магия“, без да броим другите работи. Тайниците в Амстердам и Париж, тайните свръзки, микроточките — всички те продължават да действат, но не с пълна сила. Удобството да имаш Поляков подръка е твърде хубаво, за да се изпуска. Някои от най-добрите материали на Мерлин пристигат в Лондон с дипломатическата поща, Поляков трябва само да отвори пликовете и да ги предаде на партньора си в Цирка — Джералд или посочен от него човек. Никога не трябва да забравяме обаче, че тази част от работата на Мерлин е страшно, страшно тайна. Самата комисия „Черна магия“ също е тайна, разбира се, само че комисията е голяма. Това е неизбежно. Операцията е голяма, резултатите са големи, само обработката и разпространението изискват маса чиновнически усилия — транскриптори, преводачи, шифровчици, машинописки, оценители и бог знае какво още. Разбира се, това изобщо не притеснява Джералд, всъщност даже му харесва, защото изкуството да си Джералд изисква да си един от многото. Комисията „Черна магия“ отдолу ли се ръководи? От средата или от върха? Много ми харесва как Карла описва комисиите, не мислиш ли? Не беше ли някакъв китайски израз? Комисията е животно с четири задни крака.