На Естерхази това никак не му хареса.
— Кой ти каза да укротиш Макс, Тоби? Пак ли тези тримата? Искам само да знаеш, че трябва да го докладвам на Лейкон. В момента той е страшно настойчив. Явно министърът го натиска. Кой беше?
— Джордж, не говориш с правилните хора.
— Един от двама ни — със сигурност — съгласи се весело Смайли. — Няма съмнение. Освен това искат да знаят и за Уестърби — кой го е сложил на мушката. Същият човек, който те е пратил в Сарат с хиляда лири в брой и указания да успокоиш Джим Придо ли? Интересувам се само от факти, Тоби, не от скалпове. Знаеш, че не съм отмъстителен. А и кой може да твърди, че ти не си лоялен? Въпросът е само към кого. — После добави: — Само че тях силно ги интересува, нали разбираш? Носят се и някакви грозни слухове, че могат да се обадят на конкуренцията. Никой не го иска, нали? Това е все едно да се обадиш на адвокат, след като си се скарал с жена си — необратима стъпка. Кой ти предаде посланието за Джим за асата и поповете? Знаеше ли какво означава? Направо от Поляков ли го получи?
— За бога — прошепна Гуилъм. — Дай ми да поизпотя това копеле.
Смайли не му обърна внимание.
— Нека да поговорим пак за Лапин. С какво се занимаваше той?
— Работеше за Поляков.
— Като негов секретар в културния отдел ли?
— Като негов агент.
— Но, скъпи ми Тоби, за какво му е на един културен аташе собствен агент, за бога?
Естерхази през цялото време беше вперил поглед в Смайли. Като куче е, помисли си Гуилъм, не знае дали да очаква ритник, или кокал. Погледът му трепна от лицето на Смайли към ръцете му, после пак обратно, постоянно проверявайки местата, които биха могли да му подскажат нещо.
— Не ставай глупав, Джордж — каза небрежно Тоби. — Поляков работи за Центъра в Москва. Знаеш го много добре, също както и аз.
Той кръстоса късите си крачета и в пристъп на предишното си високомерие се облегна назад в стола и отпи от изстиналия чай.
Смайли пък, както му се стори на Гуилъм, за момент изглеждаше, че отстъпи, от което Гуилъм в объркването си бързо заключи, че той несъмнено е много доволен от себе си. Може би защото Тоби най-сетне говореше.
— Хайде, Джордж — каза Тоби. — Не си малък. Помисли си колко операции сме провели по този начин. Купили сме Поляков, хубаво. Поляков е агент на Москва, но той е наш човек. Само че той трябва да се преструва пред своите си хора, че шпионира нас. Как иначе ще се отърве? Как ще влиза и излиза с такава лекота от къщата по цял ден без горили, без бавачки? Той идва при нас, следователно трябва да занесе нещо у дома. Затова ние му даваме. Разни буламачи, които може да им отнесе, и всички в Москва да го тупат по гърба и да му казват, че е голяма работа, непрекъснато стават такива неща.
Ако в този момент главата на Гуилъм вече беше замаяна от нещо като пламенно благоговение, Смайли изглеждаше забележително спокоен.
— И това е, общо взето, стандартната история сред четиримата посветени, така ли?
— Е, не знам колко е стандартна — каза Естерхази с много унгарски жест на ръката, разтваряйки длан и завъртайки я наляво-надясно.
— Тогава кой е агентът на Поляков?
Гуилъм разбра, че този въпрос е много важен за Смайли — разиграл беше цялата тази дълга партия, за да стигне до него. Докато Гуилъм чакаше, гледайки ту Естерхази, който вече изобщо не беше толкова уверен, ту непроницаемото като на мандарин лице на Смайли, той си даде сметка, че също започва да разбира хитрия замисъл на възела на Карла, както го наричаше Смайли, и на собствения си мъчителен разговор с Алълайн.
— Питам те нещо много просто — настояваше Смайли. — А именно, кой е агентът на Поляков в Цирка? Господи, Тоби, недей да се инатиш. Ако версията на Поляков да се среща с вас е, че той шпионира Цирка, значи той трябва да има шпионин в Цирка, нали така? Кой е той? Не може просто да се върне в посолството, след като се е срещал с вас, натоварен догоре с буламачи от Цирка, и да каже: „Момчетата ми го дадоха“. Трябва да има някаква версия, при това хубава — цяла поредица от ухажвания, вербувания, тайни срещи, пари и мотив. Не съм ли прав? Боже мой, та това не е само версията на Поляков, това е спасителният му пояс. Трябва да е пълна. Трябва да е убедителна; бих казал дори, че това е много важно за играта. Така че кой е той? — попита внимателно Смайли. — Ти ли си? Тоби Естерхази се маскира като предател от Цирка, за да държи Поляков в играта? Ами че това си заслужава цял куп медали, Тоби.
Те зачакаха, докато Тоби мислеше.