— Тръгнал си на много дълъг път, Джордж — каза Тоби най-сетне. — Какво ще стане, ако не стигнеш до края?
— Дори и с Лейкон зад мене ли?
— Доведи него. Също и Пърси, и Бил. Защо се занимаваш с малкия човек? Иди при големите, хвани ги тях.
— Мислех, че и ти вече си голям човек. Ти би бил добър избор за тази роля, Тоби. Унгарско потекло, отказват ти повишение, имаш достъп, макар и не голям… схватлив си, обичаш парите… с такъв агент като тебе Поляков щеше да има истинска и работеща версия. Тримата големи ти дават буламача, ти го предаваш на Поляков, Центърът мисли, че Тоби е в ръцете им, всички получават своето, всички са доволни. Единственият проблем възниква, когато се разбере, че ти си предавал на Поляков съкровища, а от него си получавал буламачи в замяна. Ако се окаже, че е така, ще ти трябват наистина добри приятели. Като нас. Това е моята версия — само да я довърша — Джералд е руска къртица, ръководена от Карла. И той е обърнал Цирка с главата надолу.
Естерхази изглеждаше доста зле.
— Слушай, Джордж. Ако грешиш, не искам и аз да сбъркам, нали ме разбираш?
— Но ако е прав, и на тебе ще ти се иска да си прав — вметна Гуилъм при едно от редките си обаждания. — И колкото по-скоро се окажеш прав, толкова по-добре за тебе.
— Разбира се — каза Тоби, без изобщо да си дава сметка за иронията. — Разбира се. Имам предвид, че идеята ти не е лоша, Джордж, но, боже мой, всеки човек си има две страни, Джордж, особено пък агентите, и може би ти си се хванал за грешната. Погледни само — кой нарича „Черна магия“ буламач? Никой. Никога. Това е най-доброто. Намираш някой с голяма уста, който започва да сипе помия, и преравяш половин Лондон, разбираш ли? Виж, аз изпълнявам това, което ми наредят. Нали? Казват ми да вървя по гайдата на Поляков и аз вървя. Предай този филм и аз го предавам. Аз съм в много опасно положение — обясни той. — За мене наистина е много опасно.
— Съжалявам да го чуя — каза Смайли от прозореца, където отново изучаваше площада през процеп в завесата. — Сигурно ти е много притеснено.
— Изключително — потвърди Тоби, — имам язва, не мога да се храня. Много лошо положение.
За момент Питър се вбеси от факта, че и тримата съчувствено замълчаха заради лошото положение на Тоби Естерхази.
— Тоби, нали не лъжеш за бавачките? — попита Смайли, все още до прозореца.
— Джордж, честен кръст, заклевам ти се.
— Какво би използвал в такъв случай? Коли ли?
— Улични художници. Ще паркирам един микробус отзад до гръмоотвода, ще ги оставя да се разхождат, да се сменят.
— Колко?
— Осем или десет. По това време на годината може и шест. Много боледуват. Коледа е — каза кисело той.
— А сам човек?
— Никога. Луд ли си? Сам човек! Какво си въобразяваш, да не държа сладкарница?!
Смайли се махна от прозореца и пак седна.
— Виж какво, Джордж, нали разбираш, че идеята ти е ужасна? Аз съм патриот, за бога — повтаряше Тоби.
— Каква е ролята на Поляков в лондонската резидентура? — попита Смайли.
— Поли работи сам.
— Ръководи своя шпионин в Цирка ли?
— Разбира се. Освобождават го от задълженията му и му позволяват да прави каквото си иска, за да ръководи главния шпионин Тоби. Всичко сме подготвили, разработвали сме го часове наред с него. „Виж сега — викам му аз, — Бил ме подозира, жена ми ме подозира, детето ми има заушка и не мога да платя на лекаря.“ Всички глупости, които агентите приказват, аз ги разказвам на Поли, за да може да ги предаде у дома като истинска информация.
— А кой е Мерлин?
Естерхази поклати глава.
— Но поне си чувал, че се намира в Москва — каза Смайли. — И е член на съветската разузнавателна общност, нали така?
— Дотолкова са ме информирали — съгласи се Естерхази.
— И по този начин Поляков си общува с него. В интерес на Цирка, разбира се. Тайно, без неговите хора да заподозрат нещо?
— Разбира се. — Тоби започна пак да се оплаква, но Смайли явно беше заслушан в някакви звуци извън стаята.
— А поповете и асата?
— Не знам какво е това, по дяволите. Знам само онова, което ми казва Пърси.
— И Пърси ли ти каза да подкупиш Джим Придо?
— Разбира се. Може да беше и Бил или пък Рой; виж какво, Рой беше. Трябваше да ям нещо, разбери ме, Джордж. Не мога да вървя срещу себе си, нали се сещаш?
— Това наистина е идеалният капан, Тоби, нима не го виждаш? — каза тихо Смайли и някак хладно. — Ако приемем, че е капан. Така всички, които са прави, изглеждат виновни — Кони Сакс, Джери Уестърби… Джим Придо… дори Контрола. Затваря устата на несъгласните, преди дори да са се обадили… пермутациите са безкрайни, след като веднъж основната лъжа е успяла. Московският Център трябва да бъде оставен да си мисли, че разполага с важен източник в Цирка; Уайтхол по никакъв начин не трябва да допуска подобно нещо. Ако следваме логиката до края, Джералд ще ни накара да удушим и собствените си деца още в люлките. В друг контекст би било прекрасно — забеляза той едва ли не замечтано. — Бедният Тоби, да, наистина те разбирам. Кой знае как си се чувствал, трябвайки да угаждаш на всички.