Тоби беше приготвил следващата си реч:
— Естествено, ако мога да направя нещо от практическо естество, ти ме познаваш, Джордж, винаги съм готов да помогна, няма проблеми. Момчетата ми са добре обучени, ако искаш да ги използваш, може би ще измислим нещо. Естествено, първо трябва да говоря с Лейкон. Единственото, което искам, е само да оправим тази каша. Заради Цирка, нали разбираш? Само това искам. За доброто на фирмата. Аз съм скромен човек, не искам нищо за себе си, нали разбираш?
— Къде се намира тази тайна квартира, която сте използвали само за Поляков?
— Лок Гардънс номер пет, в Камдън.
— Съдържател?
— Мисис Маккрейг.
— Бившата подслушвачка?
— Разбира се.
— Има ли микрофони?
— Как мислиш?
— Значи Мили Маккрейг се грижи за къщата и работи със записващата апаратура?
Така е, каза Тоби, и закима усърдно с глава.
— След малко искам да й се обадиш и да й кажеш, че ще прекарам там нощта и искам да използвам оборудването. Кажи й, че са ме повикали за някаква специална работа и трябва да изпълнява всичко, което й кажа. Ще бъда там около девет. Каква е процедурата за свързване с Поляков, ако искаш спешна среща?
— Моите момчета държат една стая на Хавърсток Хил. Поли минава с колата под прозореца всяка сутрин на път към посолството и всяка вечер, когато се прибира. Ако сложат жълт плакат, протестиращ срещу уличното движение, това е сигналът.
— А нощно време? В събота и неделя?
— Грешно телефонно обаждане. Но това никой не го обича.
— Използвано ли е някога?
— Не зная.
— Искаш да кажеш, че не подслушваш телефона му?
Мълчание.
— Искам да си вземеш почивка този уикенд. Това ще предизвика ли съмнение в Цирка? — Естерхази ентусиазирано заклати глава. — Сигурен съм, че предпочиташ да останеш настрана, нали? — Естерхази кимна. — Кажи, че имаш проблем с приятелката или каквито там други проблеми имаш напоследък. Ще прекараш една нощ тук, може и две. Фон ще се погрижи за тебе, в кухнята има храна. На жена си какво ще кажеш?
Под погледите на Гуилъм и Смайли Естерхази набра Цирка и поиска да говори с Фил Порчъс. Произнесе репликите си идеално — малко самосъжаление, малко конспирация, малко шега. Някакво момиче от север, Фил, което било лудо по него и заплашвало с невъобразими неща, ако не отиде да я утеши.
— Просто не ми говори, знам, че всеки ден ти се налага, Фил. Ей, какво става с разкошната ти нова секретарка? А, още нещо, Фил, ако Мара се обади от къщи, ще й кажеш, че Тоби има важна работа, нали? Ще взривява Кремъл и ще се върне в понеделник. Нека да звучи добре и тежкарски, става ли? Благодаря ти, Фил.
Той затвори и набра един номер в Северен Лондон.
— Мисис Ем, здравейте, вашият любимец се обажда, познахте ли гласа? Добре. Вижте сега, изпращам ви един посетител довечера, мой много стар приятел, ще се изненадате. Тя ме мрази — обясни им той, закривайки слушалката с ръка. — Иска да провери инсталацията — продължи той. — Да я провери, да види дали работи добре, да няма теч и така нататък?
— Ако ти създава проблеми — каза Гуилъм на Фон с неприкрита злоба, докато си тръгваха, — овържи го целия.
На стълбището Смайли леко го докосна по ръката.
— Питър, искам да ми пазиш гърба. Ще го направиш ли? Дай ми няколко минути, след което ме вземи от ъгъла на Марлоус Роуд, в северна посока. Стой на западния тротоар.
Гуилъм изчака малко, след което излезе на улицата. Лек дъждец се носеше във въздуха, който беше неестествено топъл, сякаш идваше краят на зимата. Там, където блестяха светлини, влагата се носеше на фини облаци, но в сенките той нито я виждаше, нито я усещаше — само замъгляваше зрението му и го караше да присвива очи. Направи една обиколка на градинката, след което влезе в една спретната малка уличка доста по̀ на юг от мястото на срещата. Като стигна до Марлоус Роуд, той пресече на западния тротоар, купи си вечерен вестник и бавно тръгна покрай вилите, разположени навътре в градините. Броеше пешеходци, велосипедисти и коли, когато далече пред себе си забеляза Джордж Смайли, здраво крачещ по отсрещния тротоар, живо олицетворение на лондончанин, прибиращ се у дома.