Защо ли беше толкова тихо, зачуди се той. Театърът отдавна се беше изпразнил, но защо развлекателната индустрия на Сохо, само на хвърлей място от прозореца му, не беше напълнила района с таксита и групи шляещи се хора? Нито един камион с плодове не беше издрънчал по Шафтсбъри Авеню на път към Ковънт Гардън.
Мендъл още веднъж проучи през бинокъла си сградата точно отсреща от другата страна на улицата. Тя изглеждаше още по-дълбоко заспала от съседите си. Двойната врата на входа беше затворена и в прозорците на партера не се виждаха светлини. Само на четвъртия етаж от втория прозорец вляво струеше бледо сияние и Мендъл знаеше, че това е стаята на дежурния; Смайли му беше казал. За момент вдигна бинокъла към покрива, на който цяла плантация от антени рисуваше невъзможна плетеница на фона на небето; след това един етаж надолу, към четирите затъмнени прозореца на радиоотдела.
— Нощно време всички използват парадния вход — беше му казал Гуилъм. — Прави се от икономия, за да се пести от портиери.
През тези три часа само три случки възнаградиха бдението на Мендъл — една на час не е много. В девет и половина син форд транзит докара двама души, които носеха нещо като сандък с амуниции. Сами си отключиха вратата и я затвориха веднага щом влязоха, докато Мендъл приглушено коментираше по телефона. В десет пристигна служебният бус — Гуилъм го беше предупредил и за това. Бусът събираше важни документи от външните отдели и ги откарваше на съхранение в Цирка за уикенда. Спира в Брикстън, Актън и Сарат в този ред, каза му Гуилъм, накрая в Адмиралтейството и пристига в Цирка около десет. Сега той пристигна точно в десет и този път двама мъже излязоха от сградата да помогнат за разтоварването; Мендъл докладва и това, а Смайли търпеливо му благодари.
Дали Смайли беше седнал? На тъмно ли стоеше като него? На Мендъл му се струваше, че беше точно така. От всички странни птици, които познаваше, Смайли беше най-странната. Като го гледа човек, ще си помисли, че и улицата не може да пресече сам, но със същия успех можеше да се предложи защита на таралеж. Чудаци, мислеше си Мендъл. Цял живот гоня бандити и накрая какво? Влизам с взлом, стоя в тъмното и шпионирам Чудаците. Никога не беше имал нещо общо с Чудаците, преди да срещне Смайли. Смяташе ги за досадна сбирщина от аматьори и колежанчета; смяташе ги за противоконституционни; смяташе, че най-добре за полицейското управление, за общественото мнение и за собствения му интерес беше да отговаря „Да, сър, не, сър“ и да губи кореспонденцията. Всъщност, с изключение на Смайли и Гуилъм, тази вечер си мислеше точно това за тях.
Малко преди единайсет, само преди час, пристигна едно такси. Обикновено черно лондонско такси, което спря при театъра. Смайли го беше предупредил дори и за това — в службата имали навик да не спират с таксита пред входа. Някои спирали пред „Фойлс“, други — на Олд Комптън Стрийт или пред някой магазин; повечето хора си имали предпочитано място и за Алълайн това бил театърът. Мендъл не беше виждал Алълайн, но му бяха дали негово описание и докато го наблюдаваше през бинокъла, го разпозна без никакво съмнение — едър, тромав тип с тъмно палто, — забеляза даже как шофьорът направи гримаса при вида на бакшиша и извика нещо подире му, докато Алълайн ровеше за ключовете си.
На входната врата няма охрана, беше му обяснил Гуилъм, тя само се заключва. Охраната е вътре, след като завиеш наляво, в дъното на коридора. Алълайн се помещава на петия етаж. Прозорците му няма да светнат, но има оберлихт и отблясъкът му би трябвало да освети комините. И наистина, докато наблюдаваше, върху покритата със сажди тухлена стена на комина се появи жълто петно — Алълайн беше влязъл в кабинета си.
А младият Гуилъм има нужда от почивка, мислеше си Мендъл. Това също го беше виждал преди — сурови типове, които се пречупват на четирийсет години. Крият го, преструват се, че няма такова нещо, осланят се на по-зрелите, които в крайна сметка се оказват не чак толкова зрели, докато един ден става неудържимо, героите им падат от пиедесталите си, а те седят на бюрото си и сълзите им се леят върху попивателната.
Той беше оставил слушалката на пода. Вдигна я и каза:
— Асото май влезе.
Каза му номера на таксито и пак зачака.