— Как изглеждаше? — попита тихо Смайли.
— Угрижен — отговори Мендъл.
— Така би следвало да е.
Този обаче няма да се пречупи, реши одобрително Мендъл; Смайли беше от онези, хилавите дъбове. Смяташ, че ще го събориш с един удар, но когато връхлети бурята, накрая остава само той. На това място в разсъжденията му спря второ такси, точно пред главния вход, и една висока бавна фигура внимателно изкачи стъпалата едно по едно като човек, който се грижи за сърцето си.
— Ето го и попа — измърмори Мендъл в телефонната слушалка. — Чакай малко, идва и дамата. Май тестето се събира в пълен състав. Само спокойно сега.
Един стар мерцедес 190 изхвърча от Ърлъм Стрийт, зави точно под неговия прозорец и с мъка удържа завоя чак до северния край на Чаринг Крос Роуд, където спря. От него слезе едър млад човек с рижа коса, затръшна вратата и затрополи по улицата към входа, без да маха ключа от таблото. След миг още един прозорец светна на четвъртия етаж и Рой Бланд се присъедини към групата.
Сега остава само да видим кой ще излезе, помисли си Мендъл.
36
Лок Гардънс, чието име вероятно произлизаше от намиращите се в съседство шлюзове на Камдън и Хампстед Роуд39, представляваше група от четири къщи от деветнайсети век с плоски фасади, построени в полукръг, на по три етажа със сутерена, а оградената ивица затревена площ зад тях се простираше до Риджънтс Стрийт. Номерата вървяха от две до пет; номер едно или беше паднала, или изобщо не е била построена. Номер пет беше от северната страна и не би могла да бъде по-добър вариант за тайна квартира, защото имаше три подхода в рамките на трийсет ярда, а пътеките покрай канала представляваха още два. На север беше Камдън Хай Стрийт за вливане в движението; на юг и на запад се намираха парковете и Примроуз Хил. Нещо повече, кварталът нямаше определен социален профил и не изискваше такъв от обитателите си. Някои от къщите бяха преустроени в едностайни апартаменти и имаха по десет звънеца, подредени като пишеща машина. Други бяха по-величествени и имаха само по един. На номер пет имаше два — един за Мили Маккрейг и втори за нейния наемател, мистър Джеферсън.
Мисис Маккрейг редовно ходеше на църква и събираше всевъзможни пожертвувания, което по съвместителство беше прекрасен начин да държи околните под око, макар че те едва ли възприемаха ревностната й дейност по този начин. Джеферсън, нейният наемател, беше смътно известен като чужденец от петролния бизнес, който често отсъства. Лок Гардънс беше временното му жилище. Съседите, когато изобщо си правеха труда да му обръщат внимание, го намираха за свит и почтен. Същото впечатление биха си създали и за Джордж Смайли, ако случайно го бяха зърнали в бледата светлина на входа в девет часа същата вечер, докато Мили Маккрейг го въвеждаше в дневната си и спускаше благочестивите си завески.
Тя беше жилава шотландска вдовица с кафяви чорапи, късо подстригана коса и излъсканата, набръчкана кожа на стар човек. В интерес на Бога и на Цирка тя беше ръководила библейски училища в Мозамбик и една моряшка мисия в Хамбург и макар че в продължение на двайсет години след това беше работила като професионален подслушвач, все още беше склонна да се отнася към всички мъже като към грешници. Смайли изобщо нямаше представа какво си мисли тя. От момента, в който той пристигна, поведението й излъчваше дълбоко и безпристрастно спокойствие; тя го разведе из къщата като икономка, чиито гости много отдавна са умрели.
Първо сутеренът, на който живееше тя, пълен с растения и онази смесица от стари пощенски картички, месингови масички и резбована черна мебел, която сякаш има свойството да полепва по обикалялите света британски дами на определена възраст и от определена прослойка. Да, ако в Цирка имали нужда от нея през нощта, обаждали й се по телефона в сутерена. Да, имало отделна линия на горния етаж, но тя била само за изходящи обаждания. Телефонът в сутерена имал дуплекс в трапезарията горе. След това партерът, истински храм на скъпия лош вкус на домакините — крещящи райета в стил ампир, позлатени имитации на антикварни столове, плюшени дивани с шнурове по ръбовете. Кухнята беше недокосната и занемарена. Зад нея имаше остъклена пристройка, наполовина зимна градина, наполовина килер, с изглед към запуснатата градина и канала. По плочките на пода се търкаляха стара преса за гладене, меден съд и касетки с тоник.
— Къде са микрофоните, Мили? — върна се Смайли в дневната.
По двойки били, промълви тихо Мили, монтирани зад тапетите, по две двойки във всяка стая на партера и по една във всяка стая на горния етаж. Всяка двойка била свързана с отделно записващо устройство. Той я последва по стръмната стълба. Горният етаж не беше обзаведен, с изключение на една спалня под покрива, в която имаше сива метална стойка с осем записващи апарата, четири отгоре, четири отдолу.