„Съединените щати вече не са в състояние да поддържат собствената си революция…“
„Политическото положение на Обединеното кралство в международните отношения е без значение и не е жизнеспособно от морална гледна точка…“
При други обстоятелства Смайли би могъл да се съгласи с повечето неща — отблъскваше го изпълнението, а не музиката.
„Икономическото потисничество на масите в Съединените щати е институционализирано до степен, каквато и Ленин не би могъл да предвиди.“
„Студената война започна през 1917 година, но най-тежката битка тепърва предстои, тъй като предсмъртната параноя на Америка я тласка към все по-големи крайности извън нейните граници…“
Той не говореше за залеза на Запада, а за неговата смърт от алчност и запичане. Каза, че мразел Америка от дъното на душата си, и Смайли беше готов да му повярва. Също така Хейдън приемаше за даденост, че тайните служби са единственото истинско мерило за политическото здраве на една нация, единственият реален израз на нейното подсъзнание.
Накрая стигна до своя случай. В Оксфорд, каза той, искрено отстоявал десни позиции, а по време на войната нямало никакво значение какви са възгледите ти, стига да се биеш с германците. За известно време след четирийсет и пета година, каза той, бил удовлетворен от положението на Великобритания в световната политика, докато постепенно не осъзнал колко банално било всичко. Как и кога остана загадка. В историческия хаос на неговия живот не можеше да посочи конкретен случай — просто знаел, че ако Англия излезе от играта, това нямало да промени абсолютно нищо. Често се питал коя страна би взел той, ако наистина настъпел часът на изпитание; след продължителни размишления накрая бил принуден да си признае, че ако някой от монолитите трябвало да победи, той би предпочел това да е Изтокът.
— Това е преди всичко въпрос на естетическа преценка — обясни той, вдигайки поглед. — Донякъде и на морална, разбира се.
— Разбира се — отвърна внимателно Смайли.
От този момент нататък, каза той, било само въпрос на време да насочи усилията си в посока на своите убеждения.
Това беше резултатът от първия ден. По устните на Хейдън се беше появил бял налеп и очите му пак се насълзиха. Разбраха се да се срещнат утре по същото време.
— Би било много хубаво да навлезем малко и в подробностите, ако може, Бил — каза Смайли, докато си тръгваше.
— А, виж, говори с Джан, моля те. — Хейдън лежеше на леглото и пак спираше кръвта от носа си. — Изобщо няма значение какво ще й кажеш, стига само да е окончателно. — Той се изправи, написа чек и го сложи в кафяв плик. — Дай й това да има за джобни.
Може би си даде сметка, че Смайли би се почувствал неловко от такава задача, затова добави:
— Нали не мога да я взема със себе си? Даже ако й позволят да дойде, тя ще ми бъде като воденичен камък на шията.
Същата вечер, следвайки инструкциите на Хейдън, Смайли отиде с метрото до Кентиш Таун и издири къщата на една крайна уличка. Отвори му русо момиче с безизразно лице, облечено в джинси; усети миризма на маслени бои и бебе. Не можеше да си спомни дали я е виждал на Байуотър Стрийт, затова започна с думите:
— Изпраща ме Бил Хейдън. Той е добре, но трябва да ви предам няколко съобщения от него.
— Господи — каза меко тя. — Крайно време беше, по дяволите.
Дневната беше мръсна. През отворената врата на кухнята той видя купчина неизмити чинии и разбра, че използва всички съдове, докато не свършат, след което ги мие наведнъж. Върху дъските на пода нямаше нищо, освен продълговати психеделични плетеници от змии, цветя и насекоми, нарисувани направо върху тях.
— Това е Микеланджеловият таван на Бил — каза тя между другото. — С тази разлика, че няма да го боли гърбът като Микеланджело. Вие държавен служител ли сте? — попита тя, запалвайки цигара. — Той ми е разправял, че е на държавна работа. — Ръката й трепереше, а под очите й имаше жълти сенки.
— Вижте, първо трябва да ви дам това — каза Смайли и бръкна в един вътрешен джоб, за да й връчи плика с чека.
— За хляб — каза момичето и сложи плика настрана.
— За хляб — отвърна на усмивката й Смайли, след което нещо в израза му или в начина, по който прозвучаха думите му, я накараха да вземе плика и да го отвори. Нямаше бележка, само чек, но и това беше достатъчно — даже от мястото си Смайли можеше да види, че е за четирицифрена сума.
Без да знае какво прави, тя прекоси стаята, отиде до камината и сложи чека при бакалските сметки в една стара тенекиена кутия на полицата. Отиде в кухнята и направи две чаши с нескафе, но се върна само с едната.