— Естествено.
— Искахме да е някой от стария Цирк, някой, който ще може да разклати основите.
— Да — каза Смайли, спомняйки си задъханата, изпотена фигура на върха на хълма. — Да, разбирам логиката ви.
— Добре де, дявол да го вземе, нали го върнах — озъби се Хейдън.
— Да, прави ти чест. Кажи ми, Джим дойде ли да те види, преди да замине на тази мисия?
— Да, дойде наистина.
— С каква цел?
Много дълго време Хейдън се колеба и накрая не отговори. Само че отговорът така или иначе се изписа във внезапното помръкване на погледа му, в сянката на вината, прелетяла през изпитото му лице. Дошъл е да те предупреди, помисли си Смайли, защото те е обичал. Да те предупреди; по същия начин, по който искаше да ми каже, че Контрола е полудял, но не е могъл да ме намери, защото бях в Берлин. Джим ти пазеше гърба до самия край.
Освен това, продължи Хейдън, трябвало да е страна, в която неотдавна е имало контрареволюция — на практика Чехия била единственото място.
Смайли сякаш не го слушаше.
— Защо го върна? — попита той. — Заради приятелството ли? Защото е бил безобиден, а всички козове са били у теб ли?
Не било само това, обясни Хейдън. Докато Джим бил в чешки затвор (той не каза „руски“), хората щели да се тревожат за него и да го смятат за много важна фигура. Веднъж върнал се обаче, всички в Уайтхол щели да се стараят да му запушат устата — така ставало с репатрираните.
— Изненадан съм, че Карла просто не го е застрелял. Или се е въздържал от деликатност към тебе?
Хейдън обаче отново се впусна в недопечени политически твърдения.
След това заговори за себе си и в очите на Смайли вече видимо се смали до нещо дребно и незначително. Трогнал се, като разбрал, че Йонеско неотдавна им бил обещал да напише пиеса, в която главният герой през цялото време мълчи, а всички наоколо приказват безспир. Когато психолози и видни историци започнели да пишат в негова защита, той се надявал да си спомнят, че именно така си се представял. Като творец още седемнайсетгодишен бил казал всичко, което имал да казва, а човек трябвало да си намери някакви занимания и след това. Страшно съжалявал, че не можел да вземе със себе си някои от приятелите си. Надявал се, че Смайли щял да го помни с добро.
В този момент Смайли искаше да му каже, че изобщо няма да го помни с добро, както и още много други неща, но явно нямаше смисъл, а и на Хейдън пак му потече кръв от носа.
— А, между другото искам да те помоля да избягваш публични изяви. Майлс Съркум вдигна голям шум.
Хейдън успя дори да се разсмее. След като тайно обърнал Цирка надолу с главата, каза той, нямал никакво желание да го прави пак пред публика.
Преди да си тръгне, Смайли зададе последния въпрос, който го интересуваше.
— Ще трябва да кажа на Ан. Има ли нещо конкретно, което искаш да й предам?
Трябваше да поговорят още малко, преди смисълът на въпроса на Смайли да стигне до него. Първо реши, че Смайли каза „Джан“, и не можеше да разбере защо още не й се е обадил.
— А, твоята Ан — каза той, сякаш имаше и други.
Идеята била на Карла, обясни той. Карла отдавна бил разбрал, че Смайли бил най-голямата заплаха за къртицата Джералд.
— Каза, че си доста добър.
— Благодаря.
— Но и ти си имал цена — Ан. Последната илюзия на човек без илюзии. Той беше на мнение, че разчуе ли се, че съм любовник на Ан, преценката ти за мене ще е замъглена по отношение на останалото. — Смайли забеляза, че очите му са втренчени много неподвижно. Ан ги наричаше „оловни“. — Без да се пресилвам или нещо такова, просто да се наредя на опашката. Нали разбираш?
— Разбирам — каза Смайли.
В нощта на „Свидетел“ например Карла много настоявал Хейдън да е в компанията на Ан. Като своеобразна застраховка.
— Всъщност тогава не стана ли малка засечка? — попита Смайли, спомняйки си за Сам Колинс и въпроса дали Елис е застрелян.
Хейдън се съгласи, че наистина е имало проблем. Ако всичко вървяло по план, първите чешки бюлетини щели да излязат в десет и половина. Хейдън щял да има възможност да прочете телетайпа в клуба си, след като Сам Колинс вече бил позвънил на Ан и преди Хейдън да пристигне в Цирка, за да поеме нещата. Но тъй като Джим бил прострелян, сред чехите настъпило объркване и бюлетинът бил пуснат, след като клубът му вече бил затворил.