В Брикстън се говореше, че нямал късмет. По изражението на незрялото, но застаряващо лице на Гуилъм, седнали в полукръг около слабия огън, можеше да се предположи, че той има доста по-сурово определение за Тар.
— Ами аз тогава да започвам моя номер? — рече шеговито той, разполагайки се непринудено на стола.
5
— Това стана преди около шест месеца — започна Тар.
— През април — обади се рязко Гуилъм. — Нека да сме точни оттук нататък, може ли?
— Добре, през април — съгласи се Тар. — В Брикстън всичко беше спокойно. Сигурно бяхме петима или шестима дежурни. Пит Сембрини току-що се беше върнал от Рим, Сай Ванхофър тъкмо беше направил удар в Будапеща… — той се усмихна дяволито, — … тенис на маса и снукър в стаята за почивка в Брикстън. Нали така, мистър Гуилъм?
— Сезонът беше мъртъв.
Тогава, обясни Тар, внезапно пристигнало спешно искане от резидентурата в Хонконг.
— Била пристигнала някаква второразредна съветска търговска делегация, събираща електроуреди за московския пазар. Един от делегатите се увлякъл по нощните клубове. Казва се Борис, мистър Гуилъм знае подробностите. Не бил известен до този момент. Подслушвали го пет дни, а делегацията щяла да остане още дванайсет. За местните операцията била политически рискована, затова решили да го изпълнят като специална акция. Ползата не изглеждала особено голяма, но какво пък, сигурно бихме могли да го използваме като разменна монета, нали, мистър Гуилъм?
Това означаваше да бъде направена размяна с друга разузнавателна служба — търговия с дребни дезертьори, която главорезите въртяха.
Гуилъм не обърна внимание на Тар и каза:
— Югоизточна Азия си беше територия на Тар. Той се мотаеше без работа, затова му наредих да направи проверка на място и да докладва по телеграфа.
Всеки път, когато говореше някой друг, Тар го обземаше сънливост. Погледът му се фиксираше върху говорещия, очите му се премрежваха и винаги правеше кратка пауза, преди да заговори, сякаш изплуваше от сън.
— Изпълних нарежданията на мистър Гуилъм — каза той. — Както обикновено, нали, мистър Гуилъм? Добро момче съм аз, нищо, че съм импулсивен.
Отлетял на следващата вечер, събота, 31 май, с австралийски паспорт, описващ го като търговец на коли, и два празни швейцарски паспорта за бягство, скрити в подплатата на куфара му. Те били резервни документи, които щели да се попълват по предназначение — единият за Борис, другият за него. Срещнал се с хонконгския резидент в един автомобил недалеч от хотела си — „Голдън Гейт“ на Коулун.
В този момент Гуилъм се наведе към Смайли и промърмори:
— Онзи смешник Тъфти Тесинджър. Бивш майор от кралските африкански стрелци. Назначение на Пърси Алълайн.
Тесинджър извадил един доклад за движенията на Борис, направен въз основа на едноседмичното проследяване.
— Борис бил като отвързан — каза Тар. — Не можех да го разбера. Наливал се всяка вечер без прекъсване. Не бил спал от една седмица и на съгледвачите на Тесинджър вече им се подкосявали краката. През деня се мъкнел насам-натам с делегацията, инспектирал фабрики, взимал думата по време на дискусиите, изобщо държал се като млад и перспективен съветски чиновник.
— Колко млад? — попита Смайли.
— В молбата му за виза пише, че е роден в Минск през четирийсет и шеста — обади се Гуилъм.
— Вечер се прибирал в пансиона „Аликзандра“, стара съборетина в Норт Пойнт, където била завряна делегацията. Вечерял с групата, след което около девет се изнизвал през страничния вход, хващал такси и се понасял към нощните клубове от страната на Коулун. Любимо място му било „Котешката люлка“ на Куинс Роуд, където черпел местните бизнесмени и се правел на голяма работа. Там оставал до към полунощ. От „Люлката“ се отправял през тунела към Уанчай, към едно място, наречено „При Анджелика“, където пиенето било евтино. Сам. „При Анджелика“ е кафене, но мазето му е дупка, в която се събират моряци и туристи, а на Борис това явно му харесва. Обикновено изпивал три-четири питиета и си пазел бележките. Пиел предимно бренди, но понякога разнообразявал с водка. Междувременно имал забежка с някакво момиче от евро-азиатски произход, което хората на Тесинджър проследили и й платили за историята. Разказала им колко бил самотен и как седял на леглото, мрънкайки, че жена му не оценявала неговия гений. Страшен пробив — добави саркастично той, докато Лейкон шумно загреба малкия огън и го разрови, разпалвайки въглените. — Същата вечер отидох в „Люлката“ да го видя. Съгледвачите на Тесинджър бяха пратени по леглата с чаша топло мляко. Изобщо не ги интересуваше какво става.