Той явно очакваше някакъв израз на съпричастност, затова Смайли каза:
— Разбирам — и подръпна крайчеца на ухото си.
Тар запази още миг мълчание, гледайки Смайли със странна зависимост в погледа си.
— Първата ми работа на сутринта беше да отменя полета и да си сменя хотела — каза той накрая.
Смайли внезапно отвори широко очи.
— Какво каза в Лондон?
— Нищо.
— Защо?
— Защото е голям хитрец — рече Гуилъм.
— Може би си мислех, че мистър Гуилъм ще каже: „Прибирай се, Тар“ — отвърна той, хвърляйки многозначителен поглед на Гуилъм, на който той не отговори. — Нали знаете, много отдавна, когато бях малък, сбърках и попаднах в един любовен капан.
— Излезе пълен глупак с една полякиня — каза Гуилъм. — Беше почувствал и нейната щедрост.
— Сигурен бях, че Ирина не е любовен капан, но как да очаквам мистър Гуилъм да ми повярва? Няма начин.
— Каза ли на Тесинджър?
— Не, дявол да го вземе.
— Как обясни в Лондон отлагането на полета си?
— Трябваше да летя в четвъртък. Реших, че на никого няма да му липсвам до вторник. Особено след като Борис се оказа партенка.
— Тъй като не беше дал обяснение, в понеделник домакините го обявиха за самоотлъчил се — каза Гуилъм. — Наруши всички писани и неписани правила. В средата на седмицата даже Бил Хейдън би тревога. А аз трябваше да го изслушам — добави кисело той.
Така или иначе, Тар и Ирина се срещнали на другата вечер. Срещнали се отново и на следващата вечер. Първата среща била в едно кафене и не вървяла. Взели много мерки да не ги забележат, защото Ирина умирала от страх не само от съпруга си, но и от служителите по сигурността към делегацията — горилите, както ги наричаше Тар. Тя отказала питие и цялата треперела. На втората вечер Тар все още очаквал нейната щедрост. Качили се на трамвая до връх Виктория, наблъскани сред американски госпожи с бели чорапки и сенки за очи. На третата вечер той взел кола под наем и двамата обикаляли Новите територии, докато изведнъж тя не се паникьосала, че са толкова близо до китайската граница, затова трябвало да обърнат и да се отправят към пристанището. Въпреки това разходката й харесала и често говорела за красивите подредени места, за езерцата с рибки и оризовите полета. На Тар разходката също му харесала, защото и двамата разбрали, че не ги следят. Ирина обаче още не разопаковала багажа, както се изрази той.
— Сега ще ви разкажа нещо много странно, което се случи на този етап от играта. В началото направо излизах от кожата си да се правя на Томас от Австралия. Наговорих й куп глупости за някаква ферма за овце край Аделаида и голям имот в центъра със стъклена фасада и надпис „Томас“ с неонови букви. Тя не ми вярваше. Кимаше, разсейваше се и ме чакаше да си кажа репликите, след което казваше „Да, Томас“, „Не, Томас“ и сменяше темата.
На четвъртата вечер той я закарал на хълмовете над Северния бряг и Ирина казала на Тар, че се била влюбила в него, че тя и съпругът й работели за Центъра в Москва и тя била наясно, че Тар също бил от занаята; познала го по изостреното му внимание и начина, по който слушал с очите си.