Смайли изсумтя.
— „Втората среща с Ивлов беше в стаята на една братовчедка на жена му, преподавател в Московския държавен университет. Бяхме съвсем сами. Срещата, която беше много тайна, включваше неща, които в някой доклад бихме нарекли «компрометиращи действия». Томас, мисля, че и ти самият си извършвал такива действия няколко пъти! Освен това на тази среща Ивлов ми разказа следната история, която трябваше да ни свърже в още по-близко приятелство. Сега внимавай, Томас. Чувал ли си за Карла? Той е стара лисица, най-хитрият в Центъра, най-потайният, дори името му е трудно за разбиране от руснаците. Ивлов много се страхуваше да ми разкаже тази история, която според него била голяма конспирация, може би дори най-голямата, която някога сме правили. Историята на Ивлов е следната. Трябва да я разкажеш само на много доверени хора, Томас, заради извънредно конспиративния й характер. Не бива да я разказваш на никого в Цирка, защото никому не може да се вярва, докато загадката не се разреши. Ивлов каза, че не било вярно, че навремето работил по досиетата на агентите. Измислил си го само за да ми демонстрира, че познава из основи работата на Центъра, и да ме увери, че не съм се влюбила в случаен човек. Истината е, че е работил като помощник на Карла в една от неговите големи конспирации и всъщност е бил изпратен в Англия в това си качество, под прикритие като шофьор и помощник-радист в посолството. За тази задача получил кодовото име Лапин. Така Брод станал Ивлов, а Ивлов станал Лапин; бедният Ивлов много се гордееше с това. Не му казах какво означава Лапин на френски14. Като че ли стойността на човек се определя по броя на имената му! Задачата на Ивлов била да обслужва една къртица. Къртицата е дълбоко внедрен агент, който се нарича така, защото прониква много навътре в тъканта на западния империализъм, и в този случай бил един англичанин. Къртиците са много ценни за Центъра, тъй като внедряването им отнема много години, понякога петнайсет или двайсет. Повечето от английските къртици били вербувани от Карла преди войната и произхождали от висшата буржоазия, дори аристократи и благородници, отвратени от своя произход, които ставали тайни фанатици, много по-фанатични от другарите си сред английската работническа класа, които били по-апатични. Някои от тях били кандидати за членство в партията, които Карла спрял навреме и ги пренасочил към специални задачи. Имало такива, които воювали в Испания срещу фашизма на Франко, а съгледвачите на Карла ги открили там и му ги предали за вербуване. Трети били вербувани по време на войната, докато Съветска Русия и Великобритания били съюзници по необходимост. Други пък — след това, разочаровани, че войната не е донесла социализма на запад…“ Тук някак си прекъсва — обяви Тар, без да откъсва поглед от ръкописа. — Така съм си отбелязал: „прекъсва“. Сигурно мъжът й се е върнал по-рано от очакваното. Мастилото е цялото размазано. Кой знае къде го е пъхнала. Може би под дюшека.
Ако това беше шега, то тя не беше много успешна.
— „Къртицата, която Лапин обслужвал в Лондон, носела кодовото име Джералд. Той бил вербуван от Карла и бил обект на изключителна конспирация. Обслужването на къртици се извършвало само от другари с много големи възможности, каза Ивлов. Така, макар на пръв поглед Ивлов-Лапин да бил никой в посолството, подложен на многобройни унижения поради очевидната си незначителност, като например да стои наред с жените зад бара по време на официални събития, всъщност той бил голям човек, таен сътрудник на полковник Григорий Викторов, чието работно име в посолството било Поляков.“
Тук Смайли се намеси и попита как се пише. Подобно на актьор, прекъснат по средата на своя монолог, Тар отвърна грубо:
— П-О-Л-Я-К-О-В, разбрахте ли?
— Благодаря — отговори Смайли с невъзмутима учтивост по начин, който недвусмислено даваше да се разбере, че името нямаше никакво значение за него. Тар продължи:
— „Самият Викторов бил голям специалист и много хитър, каза Ивлов. Прикритието му е на културен аташе и така се свързва с Карла. Културният аташе Поляков организира лекции в английски университети и клубове по въпросите на културата в Съветския съюз, а работата в сянка на полковник Григорий Викторов е да получава донесения и да предава информация на къртицата Джералд по указания на Карла от Центъра. За тази цел полковник Викторов-Поляков използва куриери и бедният Ивлов известно време бил такъв. Така или иначе, истинският ръководител на къртицата Джералд е Карла в Москва.“