— На това място настъпва промяна — каза Тар. — Тя пише през нощта и или е пияна, или е изплашена до смърт, защото страниците й направо преливат. Говори за стъпки в коридора и за мръснишките погледи, които й хвърлят горилите. Да го пропуснем, нали може, мистър Смайли? — След като получи кратко кимване, той продължи: — „Мерките за сигурността на къртицата били изключителни. Писмените доклади от Лондон до Карла в Центъра в Москва даже след шифрирането се разделяли на две и се изпращали с отделни куриери или пък се нанасяли със симпатично мастило върху стандартната дипломатическа кореспонденция. Ивлов ми каза, че понякога къртицата Джералд произвеждал повече конспиративен материал, отколкото Викторов-Поляков можел да обработи. По-голямата част била върху непроявена филмова лента, често пъти по трийсет ролки на седмица. Ако някой отворел контейнера по неправилния начин, филмът веднага се осветявал. Друга част от материала представлявала аудиозапис на къртицата по време на дълбоко законспирирани срещи, който можел да се слуша само на специални апарати. Тези ленти също се изтривали при контакт със светлина или при пускането им на неправилния апарат. Срещите били извънредни, винаги на различно място, винаги внезапни; това е всичко, което знам, освен че се е случвало по времето на най-необузданата фашистка агресия във Виетнам, а в Англия властта отново била в ръцете на крайните реакционери. Освен това според Ивлов-Лапин къртицата Джералд бил висш служител в Цирка. Томас, разказвам ти всичко това, защото, откакто те обичам, реших да обожавам всичко английско и най-вече тебе. Не искам да си мисля, че един английски джентълмен може да е предател, макар че, разбира се, има право да е на страната на работническата кауза. Освен това се страхувам за сигурността на всекиго, ангажиран от Цирка в конспирация. Томас, обичам те, внимавай с тази информация, може да навреди и на тебе. Ивлов беше същият като тебе, макар да го наричаха Лапин…“ — Тар млъкна неуверено. — Накрая има една част…
— Прочети я — промърмори Гуилъм.
Тар повдигна купчината листове малко настрани и зачете със същия монотонен глас:
— „Томас, разказвам ти го и защото ме е страх. Тази сутрин, като се събудих, той седеше на леглото и ме гледаше като побъркан. Когато слязох долу за кафе, двамата от охраната, Трепов и Новиков, ме гледаха като животни, без да обръщат внимание с какво се тъпчат. Сигурна съм, че седят там от часове, после към тях се присъедини и онова момченце от резидентурата, Авилов. Проявявал ли си недискретност, Томас? Казвал ли си повече, отколкото ме караш да си мисля? Разбираш ли сега защо ми трябва Алълайн? Не се обвинявай, мога да се досетя какво си им казал. В сърцето си съм свободна. Ти видя само лошите ми страни, пиенето, страха, лъжите, в които живеем. Дълбоко в мене обаче гори една нова благодатна светлина. Преди си мислех, че светът на шпионажа е някакво отделно място и аз съм заточена до живот на този остров, населен с получовеци. Само че не е отделно, Томас. Бог ми показа, че то е точно тук, по средата на истинския свят, навсякъде около нас, и трябва само да отворим вратата и да излезем, за да станем свободни. Томас, трябва винаги да търсиш светлината, която аз открих. Нарича се любов. Сега ще занеса това на нашето тайно място и ще го оставя там, докато още има време. Мили боже, надявам се да има. Бог ми дава убежище в Неговата Църква. Не забравяй, че и тебе обичах там.“ — Той беше много бледен, а когато разтвори ризата си, за да прибере ръкописа в калъфа му, ръцете му бяха влажни и трепереха. — Остана съвсем малко накрая — каза той. — Пише: „Томас, защо помниш толкова малко молитви от детството си? Баща ти е бил голям и добър човек“. Нали ви казах — обясни той, — тя беше луда.
Лейкон беше вдигнал щорите и бялата дневна светлина с пълна сила нахлуваше в стаята. Прозорците гледаха към малка конюшня, където Джаки Лейкон, малко дебело момиченце с плитки и каска, внимателно яздеше понито си.
9
Преди Тар да си тръгне, Смайли му зададе няколко въпроса. Той не гледаше към него, втренчен късогледо в някаква точка, а пълното му лице беше умърлушено от трагедията.
— Къде е оригиналът на този дневник?
— Върнах го обратно в тайника. Преценете сам, мистър Смайли — в момента, в който намерих дневника, Ирина вече е била в Москва двайсет и четири часа. Реших, че едва ли ще са й останали много сили от разпитите. Най-вероятно са я почнали още в самолета, след това е имало втори рунд при кацането, след това отново, веднага щом шефовете са приключили със закуската. С по-плахите действат по следния начин — първо шамарите, после въпросите, нали? Така че беше въпрос на ден или два, преди Центърът да изпрати агент да провери какво има отзад в църквата, нали разбирате? — И пак леко предвзето добави: — Освен това трябваше да се погрижа и за собственото си положение.