— Съвсем спокойно, през Дъблин. Без проблеми. — Тар не лъжеше добре, когато беше под напрежение. Сигурно родителите му бяха виновни. Беше прекалено бърз, когато нямаше готов отговор, и прекалено агресивен, когато беше подготвен.
— Как стигна до Дъблин? — попита Смайли, докато проверяваше печатите на средната страница.
— Като по мед и масло. — Самочувствието му се върна. — Цялото пътуване беше като по мед и масло. Една моя приятелка е стюардеса в южноафриканските авиолинии. Едно приятелче ме откара до кейптаунското карго, там момичето се погрижи за мене и ми намери безплатен полет до Дъблин с един от техните пилоти. Що се отнася до хората на изток, никой не знае, че съм напуснал полуострова.
— Правя всичко възможно да го проверя — каза Гуилъм на тавана.
— Само по-внимателно, драги — сопна му се Тар, — защото не искам лошите да тръгнат по петите ми.
— Защо се обърна към мистър Гуилъм? — попита Смайли, все още заровил глава в паспорта на Пул. Имаше износен вид, доста използван, нито с много печати, нито с прекалено малко. — Освен факта, че си бил уплашен, разбира се.
— Мистър Гуилъм ми е шеф — каза целомъдрено Тар.
— Не ти ли мина през ума, че може да те предаде директно на Алълайн? Все пак ти си нещо като издирван, поне ще се отнася до началството в Цирка, не мислиш ли?
— Така е. Но мисля, че мистър Гуилъм не харесва новото положение повече от вас, мистър Смайли.
— Освен това обича Англия — добави Гуилъм с унищожителен сарказъм.
— Точно така. Домъчня ми за вкъщи.
— Замисли ли се да отидеш някъде другаде, освен при мистър Гуилъм? Защо не в някоя от резидентурите в чужбина например, където няма да си в такава опасност? Макълвор още ли е шеф в Париж? — Гуилъм кимна. — Ами ето, можеше да отидеш при мистър Макълвор. Той те е наел, можеш да му вярваш, той е от старата генерация в Цирка. Можеше спокойно да си седиш в Париж, вместо да рискуваш кожата си тук. Боже мой! Лейкон, бързо!
Смайли скочи на крака, притиснал уста с опакото на ръката си, загледан през прозореца. На площадката пред конюшнята Джаки Лейкон лежеше по корем и пищеше, докато понито препускаше сред дърветата без ездач. Още гледаха, докато съпругата на Лейкон, красива жена с дълга коса и дебели зимни чорапи, прескочи оградата и вдигна детето.
— Много често падат — отбеляза ядосано Лейкон. — На тази възраст не се нараняват. — След което добави малко по-спокойно: — Човек не може да се грижи за всичко, нали, Джордж?
Постепенно се върнаха по местата си.
— Ако беше решил да се отправиш към Париж — започна отново Смайли, — кой маршрут щеше да избереш?
— Същия до Ирландия, след това от Дъблин до Орли, най-вероятно. Какво очаквате, да мина по водата ли?
В този момент Лейкон се изчерви, а Гуилъм скочи на крака с гневно възклицание. Смайли обаче остана невъзмутим. Той пак взе паспорта и го прелисти отзад напред.
— И как се свърза с мистър Гуилъм?
Гуилъм отговори вместо него, изстрелвайки бързо:
— Знаеше къде си паркирам колата. Остави ми бележка, че иска да я купи, подписана с оперативния му псевдоним, Тренч. Предложи място за среща, добавяйки завоалирана молба за дискретност, преди да съм размислил. Взех Фон с мене за бавачка…
— Това на вратата сега Фон ли беше? — прекъсна го Смайли.
— Пазеше ми гърба, докато разговаряхме — рече Гуилъм. — От край време го държа при нас. Веднага щом чух разказа на Тар, се обадих на Лейкон от уличен телефон и помолих да се видим. Джордж, защо не го обсъдим на четири очи?
— Тук ли потърси Лейкон, или в Лондон?
— Тук — каза Лейкон.
Настъпи мълчание, докато Гуилъм не обясни:
— Помнех името на едно момиче в офиса на Лейкон. Споменах го и казах, че тя ме е помолила спешно да му се обадя по един деликатен въпрос. Не беше кой знае какво, но нищо по-добро не ми хрумна тогава. — За да запълни тишината, добави: — Добре, де, дявол го вземе, нямах основание да предполагам, че телефонът се подслушва.
— Имал си всички основания.
Смайли затвори паспорта и се зае да изучава корицата му на светлината от настолната лампа с абажур край стола си.
— Доста е добър, не мислиш ли? — подхвърли безгрижно той. — Наистина е много добър. Бих казал, направо професионален продукт. Не мога да открия никакъв недостатък.