— Не се притеснявайте, мистър Смайли — отвърна Тар, прибирайки си паспорта, — не е изработен в Русия. — Докато стигна до вратата, усмивката се върна на лицето му. — Знаете ли какво? — каза той, обръщайки се към тримата в дъното на дългата стая. — Ако Ирина е права, ще ви трябва изцяло нов Цирк. Така че ако се държим заедно, можем и да успеем да се включим в раздаването. — Той почука бодро на вратата. — Хайде, драги, това съм аз, Рики.
— Благодаря, всичко е наред! Отворете, ако обичате — извика Лейкон и след миг ключът се превъртя, мярна се тъмната фигура на бавачката Фон и стъпките на двамата заглъхнаха в дълбините на къщата под далечния акомпанимент на плача на Джаки Лейкон.
10
От другата страна на къщата, далече от конюшнята на понито, сред дърветата беше скрит тревен тенис корт. Кортът не беше особено качествен, рядко го косяха. През пролетта тревата подгизваше от зимната влага, а нямаше достатъчно слънце да я изсуши, през лятото пък топките се губеха сред зеленината, а тази сутрин се затъваше до глезените в замръзнали листа, събрани тук от цялата градина. От външната му страна обаче, приблизително следвайки теления правоъгълник, сред няколко букови дървета се виеше пътека и по нея крачеха Смайли и Лейкон. Смайли беше грабнал палтото си, но Лейкон беше само с износения си костюм. Може би затова беше избрал забързан, макар и некоординиран, ход, който с всяка крачка го отдалечаваше от Смайли, така че постоянно трябваше да спира, пристъпвайки на място с присвити рамене и лакти, за да изчака по-ниският мъж да го настигне. След което веднага хукваше пак, увеличавайки дистанцията. По този начин направиха две обиколки, преди Лейкон да наруши мълчанието.
— Когато миналата година дойде при мене с подобно предположение, за съжаление те изгоних. Май трябва да ти се извиня. Проявих небрежност. — Настъпи тактично мълчание, докато разсъждаваше над провала си. — Наредих ти да изоставиш разследването.
— Каза ми, че е противоконституционно — рече тъжно Смайли, сякаш и той си припомняше същата печална грешка.
— Така ли съм се изразил? Господи, колко надуто!
Откъм къщата се донесе продължаващият плач на Джаки.
— Никога не сте имали, нали? — попита кресливо Лейкон, вдигнал глава по посока на звука.
— Моля?
— Деца. Ти и Ан.
— Не.
— А племенници?
— Един племенник.
— Твой ли?
— Неин.
Все едно изобщо не съм си тръгвал, помисли си той, оглеждайки преплетените рози, счупените люлки и подгизналите пясъчници, грубата червена къща, натрапчиво очертана на сутрешната светлина. Все едно още си стоим тук от последния път.
Лейкон пак се заизвинява:
— Признавам си, че не вярвах изцяло на мотивите ти. По-скоро си помислих, че Контрола те е накарал, нали разбираш. Като начин да задържи властта и да не допуска Пърси Алълайн… — и пак се залюля напред с широки крачки и разперени ръце.
— О, не, бъди сигурен, че Контрола изобщо не знаеше нищо.
— Сега си давам сметка за това, а не тогава. Човек не знае кога може да ви вярва, а кога — не. Живеете по други правила, нали така? Имам предвид, че сте принудени. Приемам го, не мога да ви съдя. Целите ни са едни и същи в крайна сметка, дори и методите ни да са различни… — той прескочи една канавка, — … някой беше казал, че и моралът е метод. Съгласен ли си? Предполагам, че не. Очаквам да кажеш, че моралът се съдържа в целта. Не е лесно да се разберат целите на човек, там е работата, особено ако е англичанин. Не можем да очакваме вие да определяте политиката ни, нали така? Можем само да искаме от вас да я прокарвате. Прав ли съм? Доста е оплетено.
Вместо да го гони, Смайли седна на една ръждясала люлка и се загърна по-плътно в палтото си, докато накрая Лейкон не се върна и не седна до него. Известно време се полюшваха заедно в ритъма на скърцащите пружини.
— Защо, по дяволите, е избрала Тар? — промърмори накрая Лейкон, помръдвайки дългите си пръсти. — От всички възможни изповедници на света не мога да си представя по-неподходящ.
— Страхувам се, че трябва да попиташ някоя жена, а не нас — каза Смайли, питайки се пак къде ли се намира Имингам.
— Да, така е — съгласи се щедро Лейкон. — Това е пълна загадка. В единайсет имам среща с министъра — довери той приглушено, — трябва да го запозная с картинката. Парламентарният ти братовчед — добави той в опит да се пошегува.
— Всъщност е братовчед на Ан — поправи го Смайли също толкова разсеяно. — Далечен при това, но все пак братовчед.