— И Бил Хейдън ли е братовчед на Ан? Видният ни шеф на Лондонското управление. — Това беше стара тяхна игра.
— По друга линия, да, Бил също й е братовчед. — И малко излишно добави: — Тя произхожда от старо семейство със силна политическа традиция. С годините се разраства.
— Традицията ли? — Лейкон много обичаше да се хваща за двусмислията.
— Семейството.
Отвъд дърветата, помисли си Смайли, се движат коли. Отвъд дърветата има цял един свят, но Лейкон си има този червен замък и чувството за християнски морал, който не му гарантира никаква награда, освен рицарско звание, уважението на колегите, тлъста пенсия и няколко благотворителни директорски позиции в Лондонското сити.
— Както и да е, срещата ни е в единайсет — Лейкон скочи на крака и двамата отново тръгнаха. Смайли дочу името Елис да се носи назад към него през наситения със зеленина утринен въздух. За миг, също като в колата с Гуилъм, го обзе странна нервност.
— В края на краищата — казваше Лейкон, — позициите и на двама ни бяха напълно почтени. Ти смяташе, че Елис е бил предаден и искаше лов на вещици. Министърът и аз смятахме, че Контрола е проявил огромна небрежност — това становище, меко казано, се споделяше и от външния министър — и ние искахме нова метла.
— О, напълно разбирам твоята дилема — каза Смайли, повече на себе си, отколкото на Лейкон.
— Радвам се. И не забравяй, Джордж, ти беше човек на Контрола. Контрола предпочиташе тебе пред Хейдън и когато накрая изгуби самообладание и започна цялата тази необикновена авантюра, ти беше на първа линия. Само ти, Джордж. Не всеки ден шеф на разузнаване започва лична война срещу чехите. — Ясно беше, че споменът още пареше. — При други обстоятелства предполагам, че щяха да изправят Хейдън до стената, само че на мушката беше ти, а…
— А Пърси Алълайн е човек на министъра — каза Смайли достатъчно меко, за да накара Лейкон да забави ход и да се заслуша.
— Но ти дори нямаше заподозрян, разбираш ли? Не посочи никого! Едно разследване наслуки може да е унищожително!
— За разлика от новата метла, която измита всичко.
— Пърси Алълайн ли? Като цяло той се справя много добре. Прави разузнаване, а не скандали, придържа се към разпоредбите и печели доверието на клиентите си. Доколкото ми е известно, още не е нахлул в Чехословакия.
— Щом Бил Хейдън върши черната работа, кой не би се справил?
— Контрола например — каза Лейкон заядливо.
Бяха стигнали до един празен басейн и се спряха, загледани в дълбокия край. На Смайли му се стори, че чува от мрачните дълбини гласа на Мартиндейл с прокрадващи се намеци: „Някакви читални в Адмиралтейството, някакви комисии със странни имена…“.
— Онзи специален източник на Пърси още ли действа? — поинтересува се Смайли. — Черната магия или както там му казват сега?
— Не знаех, че имаш достъп — каза Лейкон недоволно. — Щом питаш, да. Основният източник е Мерлин, а продуктът му все още се казва Черна магия. Циркът от години не е произвеждал толкова качествен материал. Всъщност откакто се помня.
— И все още ли е предмет на толкова специално отношение?
— Със сигурност, а след последните събития несъмнено ще вземем още по-сериозни предпазни мерки.
— На ваше място не бих го правил. Джералд може да надуши нещо гнило.
— Тъкмо там е работата — отбеляза бързо Лейкон. Смайли си помисли, че силата му е невероятна. В един момент е като слаб, отпуснат боксьор, чиито ръкавици са прекалено големи за китките му, в следващия посяга и ударът му те запраща към въжетата, а той те гледа с християнско състрадание. — Не можем да мръднем. Не можем да разследваме, защото всички инструменти са в ръцете на Цирка, може би дори на къртицата Джералд. Не можем да наблюдаваме, да подслушваме или да отваряме кореспонденцията. За извършването на всяко от тези действия са необходими ресурсите на съгледвачите на Естерхази, а самият Естерхази е заподозрян като всички останали. Не можем да водим разпити, не можем да предприемаме нищо за ограничаване на нечий достъп до деликатни въпроси. Всяко от тези действия рискува да предизвика вниманието на къртицата. Това е най-старият въпрос, Джордж. Кой да шпионира шпионите? Кой може да надуши вълка, без да е в глутницата? — И в жалък опит за хумор добави: — По-скоро да надуши къртицата — поверително измърмори той под носа си.