Най-накрая, обикаляйки от кабинет на кабинет, той започна да осъзнава онова, което всички останали бяха разбрали преди няколко седмици. Циркът не беше просто притихнал, той беше замръзнал. Нищо не влизаше и нищо не излизаше, поне не и на нивото, на което се движеше Гуилъм. Вътре в сградата шефовете се бяха изпокрили и в деня за заплати никой не намери в пощата си кафявия плик, защото според Мери административният отдел не бил получил обичайното месечно указание да ги изплати. От време на време някой казваше, че бил видял Алълайн да излиза от клуба си и изглеждал бесен. Или пък че Контрола се качвал в колата си с доволен вид. Или пък че Бил Хейдън си бил подал оставката, защото го били пренебрегнали или не се били съгласили с мнението му, но пък и Бил Хейдън непрекъснато си подаваше оставката. Този път обаче, твърдеше слухът, причините били малко по-различни — Хейдън бил бесен, че Циркът нямало да плати на чехите за репатрирането на Джим Придо; трябвало да се жертват твърде много агенти или престиж. Тогава Хейдън изпаднал в един от своите пристъпи на шовинизъм и заявил, че никоя цена не е висока, щом трябва да се прибере у дома един верен англичанин — дайте им всичко, само върнете Джим.
След това една вечер Смайли надникна в стаята на Гуилъм и предложи да изпият по едно. Мери не го позна и го поздрави само с едно „Здравейте“, стилно провлечено, така че да скрива класовата принадлежност. Докато излизаха заедно от Цирка, Смайли пожела лека нощ на портиерите необичайно сухо, а в кръчмата на Уордър Стрийт само каза: „Уволниха ме“, и това беше всичко.
След кръчмата отидоха в един вино бар до Чаринг Крос, подземие, в което свиреше музика и нямаше жива душа. „Изтъкнаха ли някаква причина? — поинтересува се Гуилъм. — Или само защото си понапълнял?“
Смайли се хвана за думата „причина“. В този момент той вече беше възпитано, но абсолютно пиян, само че причината, докато вървяха с неуверена походка по брега на Темза, причината стигна до него:
— Причината като логика или причината като мотив? — попита той и прозвуча по-скоро като Бил Хейдън, чийто оксфордски полемичен стил от преди войната явно беше познат на всички. — Или причината като начин на живот?
Седнаха на една пейка.
— Няма нужда да ми дават причини на мене. Сам мога да си напиша проклетите причини. А това не е същото — настоя той, докато Гуилъм внимателно го качваше в едно такси и даваше на шофьора адреса и пари, — не е същото като половинчатата толерантност на някого, на когото вече му е все едно.
— Амин — каза Гуилъм, ясно осъзнавайки, докато гледаше след отдалечаващото се такси, че по правилата на Цирка тяхното приятелство в сегашния си вид току-що беше приключило. На следващия ден Гуилъм научи, че са паднали още глави и Пърси Алълайн застъпва като временно изпълняващ длъжността директор, а Бил Хейдън, за всеобща изненада, но най-вероятно поради постоянните си караници с Контрола, ще му е подчинен; или по-скоро, както твърдяха по-съобразителните, ще го подчини.