По Коледа Контрола беше мъртъв. „Ти си следващият“, каза Мери, за която тези събития бяха като втори щурм на Зимния дворец, и се разплака, когато изпратиха Гуилъм на каторга в Брикстън, по ирония на съдбата — на мястото на Джим Придо.
Докато изкачваше четирите стъпала към Цирка онзи дъждовен следобед в понеделник и умът му беше обсебен от перспективата за престъпление, Гуилъм си припомни тези събития и реши, че днес започва неговото завръщане.
Предишната вечер прекара в просторния си апартамент на Итън Плейс в компанията на Камила, студентка в консерваторията с дълго тяло и тъжно, красиво лице. Макар да нямаше още двайсет години, черната й коса беше изпъстрена от сиви кичури, сякаш от шок, за който не искаше да говори. На същата неназована травма може би се дължеше и това, че не ядеше месо, не носеше кожа и не пиеше алкохол; на Гуилъм му се струваше, че само в любовта намираше свобода от тези тайнствени ограничения.
Цяла сутрин той снима сам документи от Цирка в крайно мизерния си кабинет в Брикстън, след като първо се снабди със свръхминиатюрен фотоапарат от собствения си склад — често се занимаваше с такава работа, за да не губи форма. Склададжията го попита: „За дневна светлина или за електричество?“, след което двамата си побъбриха за филмовото зърно. Каза на секретарката си да не го безпокоят, затвори вратата и се захвана за работа според точните инструкции на Смайли. Прозорците бяха разположени високо. От стола си виждаше само небето и покрива на новото училище по-нагоре по пътя.
Той започна със справочните документи от личния си сейф. Смайли му беше определил приоритетите. Първо служебният указател, който се раздаваше само на високопоставените служители и съдържаше домашните адреси, телефоните, имената и псевдонимите на целия персонал на Цирка в страната. След това наръчникът със служебните задължения, съдържащ и разгъваща се диаграма на реорганизацията на Цирка, направена от Алълайн. В центъра й се намираше Лондонското управление на Бил Хейдън като огромен паяк в собствената си мрежа. Говори се, че Бил беснеел: „След провала на Придо повече никакви частни армии и ситуации, в които лявата ръка не знае какво прави дясната“. Гуилъм забеляза, че Алълайн фигурира с две длъжности — един път като шеф и още веднъж като директор на специалните източници. Според слуховете Циркът се крепеше именно на тези източници. Гуилъм смяташе, че нищо друго не беше в състояние да обясни мудността на Цирка на оперативно ниво и уважението, на което се радваше в Уайтхол. По настояване на Смайли към тези документи той добави ревизирания устав на главорезите под формата на писмо от Алълайн, започващо с думите „Драги Гуилъм“ и описващо подробно орязването на правомощията му. В някои ситуации печеливш се оказа Тоби Естерхази, шеф на съгледвачите в Актън, единствената служба, която всъщност беше облагодетелствана от латерализма.
След това премина към бюрото си и снима, пак по указание на Смайли, няколко стандартни циркулярни писма, които можеха да послужат като помощен материал. Сред тях имаше един жален призив от административния отдел за състоянието на тайните квартири в района на Лондон („Молим да се отнасяте с тях като с ваша собственост“) и за използването на служебните телефони на Цирка, които не фигурираха в телефонния указател, за частни разговори. Най-накрая, едно много грубо писмо от деловодството лично до него, предупреждаващо го „за последен път“, че шофьорската книжка с псевдонима му е изтекла и ако не се постарае да я поднови, „името му ще бъде предадено на домакините за предприемане на съответните дисциплинарни мерки“.
Той остави фотоапарата и се върна при сейфа си. Най-долу лежеше купчина агентурни доклади, подписани от Тоби Естерхази и подпечатани с кодовата дума „Секира“. Те съдържаха имената и прикритията на двеста или триста идентифицирани служители на съветското разузнаване, действащи в Лондон под легално или полулегално прикритие — търговия, ТАСС, Аерофлот, Радио Москва, консулска и дипломатическа работа. Където беше необходимо, се даваха датите на разследването, проведено от агентите, и имената на разклоненията, както на жаргон наричаха контактите, използвани в хода на разследването, които можеха да влязат в употреба и по-късно. Докладите излизаха в един основен годишник и месечни допълнения. Той прегледа първо годишника, а след това и допълненията. В единайсет и двайсет заключи сейфа, обади се в Лондонското управление по пряката линия и потърси Лодър Стрикланд от финансовия отдел.