— Джордж, как може да си такъв грубиян? Никой не се развежда с Ан. Изпрати й цветя и ела да обядваме.
Този съвет го ободри и той стигна „Хейуд Хил“ в приповдигнато настроение само за да налети право на Роди Мартиндейл, който тъкмо излизаше от бръснарницата на Тръмпър след седмичното си подстригване.
Мартиндейл нямаше основания да разчита на вниманието на Смайли нито в работата, нито извън нея. Той имаше апетитна служба във Форин Офис и задълженията му се състояха в това да обядва с чуждестранни гости, с които никой друг не искаше да се занимава. Той беше необвързан ерген със сива грива и онази подвижност, характерна за пълните хора. Харесваше светли костюми и цветя в бутониерата и не особено основателно претендираше, че добре познава задкулисните игри в Уайтхол. Преди няколко години, преди да я разформироват, той беше виден участник в една работна група на правителството за координиране на разузнаването. През войната благодарение на известни математически способности витаеше в периферията на секретния свят, а един път дори, както не пропускаше случай да изтъкне, беше работил с Джон Лансбъри по една крайно деликатна шифровална операция на Цирка. Войната обаче, както понякога му се налагаше на Смайли да си припомня, беше преди трийсет години.
— Здравей, Роди — каза Смайли. — Радвам се да те видя.
Мартиндейл говореше с доверително-предвзет тон на висок глас, който неведнъж беше принуждавал Смайли при пътувания в чужбина да напуска хотела в търсене на убежище.
— Скъпото ми момче, и това ако не е самият маестро! Чух, че са те затворили при монасите в Санкт Гален да изучаваш техните ръкописи! Веднага си признай. Искам да знам всичко, което правиш, с пълни подробности. Добре ли си? Още ли обичаш Англия? Как е прелестната Ан? — Подвижният му поглед се стрелкаше нагоре-надолу по улицата, докато не попадна на увития том на Гримелсхаузен под мишницата на Смайли. — Обзалагам се, че това е подарък за нея. Казват, че я глезиш безобразно. — Гласът му се сви до гръмогласен шепот: — Я кажи, да не си се върнал в играта? Да не би всичко да е прикритие, Джордж, а, прикритие ли е? — Острият му език обходи влажните краища на малката му уста, след което се скри в гънките й като змия.
И така, какъвто си беше наивник, Смайли откупи свободата си със съгласието да вечерят още същия ден в един клуб на Манчестър Скуеър, в който и двамата членуваха, но Смайли го избягваше, все едно беше прокажен, не на последно място и поради факта, че Роди Мартиндейл беше негов член. Когато вечерта настъпи, той беше още сит от обяда в „Уайт Тауър“, където адвокатът му, който много обичаше да си угажда, беше решил, че само едно обилно ядене може да извади Джордж от мрачното му настроение. Мартиндейл беше стигнал до същия извод по независим път и в продължение на четири дълги часа Смайли се насилваше да яде, докато двамата си подхвърляха имена, сякаш говореха за отдавна забравени футболисти. Джебъди, старият наставник на Смайли:
— Такава загуба, бог да го прости — промърмори Мартиндейл, който, доколкото му беше известно на Смайли, не беше виждал и очите на Джебъди. — И колко талантлив играч, нали? Един от най-големите, винаги съм го твърдял.
След това Филдинг, специалистът по френско средновековие в Кеймбридж:
— Ах, какво великолепно чувство за хумор. При това, забележи, остроумен!
После Спарк от школата за източни езици и накрая Стийд-Аспри, който беше основал същия този клуб, за да избяга от досадници като Роди Мартиндейл.
— Познавах бедния му брат, да ти кажа. Наполовина толкова умен и два пъти по-як, да е жив и здрав. Захласна се по съвсем различни неща.
През мъглата на алкохола Смайли слушаше всички тези глупости, казвайки по някое „да“, „не“, „колко жалко“ и „не, така и не го откриха“, както и веднъж, за свой срам, „стига, ласкаеш ме“, докато накрая с печална неизбежност Мартиндейл стигна до по-неотдавнашните събития — смяната на властта и оттеглянето на Смайли от служба.
Съвсем очаквано той започна с последните дни на Контрола:
— Старият ти шеф, Джордж, да е жив и здрав, единственият, който успя да опази името си в тайна. Не и от тебе, разбира се, никога не е имал тайни от тебе, нали, Джордж? Винаги заедно, Смайли и Контрола, поне така се говореше до последно.
— Това е голям комплимент.
— Недей да кокетничиш, Джордж. Забравяш, че съм стара пушка. Двамата с Контрола бяхте така — той долепи два дебели пръста един до друг. — Затова те изхвърлиха, не ме залъгвай, затова Бил Хейдън ти взе работата. Затова сега той е довереният човек на Пърси Алълайн, а не ти.