— Щом казваш, Роди.
— Ами да. И още имам да ти казвам, много още.
Мартиндейл се приближи към него и Смайли долови аромата на едно от по-смислените творения на Тръмпър.
— Слушай сега, Контрола не е мъртъв. Видели са го — той махна с ръка да заглуши протестите на Смайли. — Нека да ти доразкажа. Уили Андруарта се натъкнал на него на летището в Йоханесбург. Не бил призрак, а човек от плът и кръв. Уили чакал на бара да си вземе една сода в жегата — не си го виждал скоро, но Уили се е надул като балон. Обръща се и зад него стои Контрола, облечен като някакъв ужасен бур. Щом зърнал Уили, моментално изчезнал. Какво ще кажеш, а? Сега вече знаем, че Контрола не е мъртъв. Разкарал го е Пърси Алълайн със своето трио и той се е покрил в Южна Африка, господ здраве да му дава. Ама не можем да го виним, нали? Не можем да обвиняваме човека, че иска малко спокойствие в залеза на живота си. Аз поне не мога.
Чудовищността на това твърдение, достигнала до Смайли през сгъстяващата се стена от алкохолни изпарения, за момент го остави безмълвен.
— Това е смехотворно! Най-идиотската история, която някога съм чувал! Контрола е мъртъв. Умря от инфаркт след дълго боледуване. Освен това мразеше Южна Африка. Той мразеше всичко, освен Съри, Цирка и игрището за крикет „Лордс“. Съвсем сериозно, Роди, не трябва да разпространяваш такива истории. — Той можеше да добави: „Лично го погребах в един отвратителен крематориум в Ийст Енд миналата година на Бъдни вечер, съвсем сам. Свещеникът имаше проблеми с говора“.
— Уили Андруарта винаги е бил проклет лъжец — заяви невъзмутимо Мартиндейл. — Същото му казах и аз: „Пълни глупости, Уили, не те ли е срам“. — И веднага продължи, сякаш по никакъв начин и за миг не е допускал подобна нелепа мисъл: — Предполагам, че чешкият скандал заби последния пирон в ковчега на Контрола. Онзи нещастник, когото застреляха в гръб и после го писаха по вестниците, който беше много близък с Бил Хейдън, поне така се говореше. Тогава му казвахме Елис и още го наричаме така, макар да знаем истинското му име не по-зле от нашите.
Мартиндейл внимателно зачака Смайли да потвърди това, но Смайли нямаше никакво намерение да потвърждава каквото и да било, затова Мартиндейл пусна третата уловка.
— Някак не мога да си представя Пърси Алълайн в ролята на шеф, знаеш ли? Дали е от годините, Джордж, или просто от вродения ми цинизъм? Кажи ми, ти си добър познавач на хората. Струва ми се, че властта трудно се възприема у хора, заедно с които си израснал. Не е ли така? В наши дни малцина биха могли да се справят, а и винаги съм смятал Пърси за толкова предсказуем, особено след онази коварна змия, Контрола. С тази негова настойчива дружелюбност можеш ли да го възприемаш сериозно? Само като си помисля как едно време се мотаеше в бара на „Травълърс“7, смучеше недодяланата си лула и черпеше силните на деня; не, наистина хората обичат да ги лъжат с финес, не си ли съгласен? Или не те интересува, стига да успее да постигне нещо? Какъв му е номерът, Джордж, каква е тайната му рецепта? — Той говореше разпалено, наведен напред, а очите му светеха алчно. Единственото друго нещо, което можеше да го развълнува така, беше храната. — Да се справяш благодарение на ума на подчинените си, може би в това се състои ролята на началника в наши дни.
— Честно казано, Роди, не мога да ти помогна — рече вяло Смайли. — Не познавам Пърси като ръководител, нали разбираш. Само като… — не намери подходящата дума той.
— Пробивен човек — подсказа Мартиндейл с блеснал поглед. — Втренчил поглед в короната на Контрола ден и нощ. Сега тя е на неговата глава и тълпите го обичат. Кой е силният човек до него, Джордж? Кой извоюва авторитета му? Отвсякъде чуваме, че се справя отлично. Някакви читални в Адмиралтейството, някакви комисии със странни имена, червен килим за Пърси навсякъде в Уайтхол, заместник-министри получават специални благодарности от най-високо място, хора, които не сме и чували, получават големи медали за нищо. Всичко това съм го виждал и преди, нали ме разбираш?
— Роди, не мога да ти помогна — повтори Смайли и направи опит да стане. — Далече съм от тези неща, наистина.
Мартиндейл обаче го беше приклещил и го държеше с влажна ръка за масата, говорейки все по-бързо.
— Кой тогава е мозъкът? Не е Пърси, това е ясно. Само не ми казвай, че американците пак са започнали да ни вярват. — Хватката се затегна. — Блестящият Бил Хейдън, същински Лорънс Арабски на нашето време, да е жив и здрав; значи така, Бил е човекът, твоят стар съперник. — Езикът на Мартиндейл отново се показа навън, огледа се и се оттегли, оставяйки след себе си тънка усмивка. — Казват, че двамата с Бил сте споделяли всичко навремето — рече той. — Но той никога не е робувал на нормите, нали така? Гениите не го правят.
7
Прочут лондонски клуб, основан през 1819 година, в който членуват много дипломати, пътешественици и политици. — Б.пр.