Боби Смит
Дамата измамница
Глава първа
Ел Сиело, Аризона, 1877 година
Бързата мелодия, която пианистът свиреше на раздрънканото пиано, повдигаше настроението в бара „Последен шанс“. Зажаднели за развлечения каубои пиеха уиски в огромни количества и се отдаваха на хазартни игри. Няколко оскъдно облечени момичета се мотаеха около онези мъже, които харчеха повече, и се опитваха да ги изкушат, като от време на време им позволяваха да зърнат стройните им крака и едри гърди.
Докато барманът Джо наливаше алкохол в чашите на клиентите си, той се запита къде беше отишло новото момиче, Далила. Когато я бе забелязал да слиза по стълбите малко по-рано тази вечер, той бе останал като вцепенен от красотата й. Облякла плътно прилепваща по тялото й зелена рокля, прибрала огненочервената си коса във висока прическа, сложила само толкова грим, колкото беше необходим, за да подчертае идеалните й черти, тя му се беше сторила прекрасна. Добре беше направил, като я беше наел преди няколко седмици.
За миг Джо си помисли, че може би някой каубой късметлия бе отвел красивата Далила горе, но реши, че това е малко вероятно. Далила не си падаше по случайни връзки и това само я правеше още по-желана. Мъжете се тълпяха около нея, защото искаха онова, което не можеха да имат.
Човешката природа…
Е, където и да бе изчезнала, Джо се надяваше Далила скоро да се появи, тъй като днес каубоите бяха взели заплатите си и това беше най-натоварената нощ в „Последен шанс“ през месеца.
Далила беше по-наблизо, отколкото предполагаше Джо. Тя седеше сама на една усамотена маса в един от ъглите на заведението и не сваляше очи от входната врата.
— Далила! — Една закръглена блондинка на име Кенди я забеляза и тръгна към нея от другата страна на залата, където седеше с двама пияни каубои и се опитваше да поддържа веселото им настроение. — Ела при нас, скъпа!
— Не точно сега — отвърна Далила, без да отмества очи от вратата.
— Хайде, ела, ще имаме достатъчно забавления! — подкани я Кенди и шляпна закачливо единия каубой, който я опипваше.
— Да, сладурче, хайде…
— Тази вечер не мога. Очаквам някого.
Каубоите с Кенди изглеждаха разочаровани от отказа й.
Кенди не искаше да ги изгуби като клиенти и побърза да им обещае:
— Не се притеснявайте, момчета. Мога да ви забавлявам и двамата. — Тя прокара смело ръка по гърдите на единия, а след това и на другия и остави пръстите си да се задържат върху токите на коланите им.
Мъжете веднага забравиха за Далила и насочиха цялото си внимание към блондинката, която ги желаеше и двамата.
Далила въздъхна с облекчение, че се беше отървала толкова лесно. Тази вечер не беше в настроение да си играе с момчетата. Ако Джо разбереше какво правеше тя, нямаше да му стане никак приятно, но точно сега не й пукаше за мнението му. Това беше нощта, която бе очаквала толкова дълго. Тази вечер, най-накрая, той щеше да се появи в „Последен шанс“. Тази вечер той щеше да бъде тук.
Обикновено Далила не пиеше. По време на работа предпочиташе да мисли трезво, но този път беше различно. Имаше нужда от едно питие. Тя вдигна чашата с бърбън и отпи голяма глътка. Алкохолът опари гърлото й. Тя потисна желанието си да потръпне и се запита защо баща й винаги бе твърдял, че бърбънът е най-доброто питие. Далила вдигна поглед и отново се втренчи в летящата входна врата.
Ако имаше господ, тя мислено му се молеше Ханк Андрюс да се появи тук тази вечер.
Нервите й бяха опънати докрай и тя понечи да си поръча още едно питие, но се спря навреме. Едно можеше да отпусне нервите й и да успокои вълнението й; две обаче можеха да я отпуснат прекалено много. Ако Андрюс дойдеше, тя трябваше да бъде подготвена за срещата си с него — във всяко едно отношение.
Точно в този момент онова, което тя искаше, се случи. Вратата се отвори и в заведението влезе мъжът, когото очакваше.
Далила щеше да разпознае Андрюс където и да го видеше. Той беше висок, с широки и силни рамене. Косата му беше тъмнокафява, а гъстите мустаци му придаваха почти зловещ вид. Револверът му бе окачен ниско на бедрото и той се движеше с увереност, която граничеше с перчене. Тя го наблюдаваше как си проправя път към бара.
Далила бе обзета от нетърпение и почувства особено вълнение. Бе чакала този момент цяла вечност. Ханк Андрюс бе дошъл в „Последен шанс“ точно както тя се бе надявала! Най-после той щеше да бъде неин!
Тя се изправи бавно и съблазнително от мястото си. Плячката й беше пред нея. Далила изпъна рамене и погледна надолу към деколтето на роклята си, което откриваше точно толкова от бюста й, колкото беше необходимо. Тя искаше цялото внимание на Андрюс да бъде насочено само към нея. Когато искаше някой мъж, винаги го получаваше.