— Всичко е едно ужасно недоразумение, но никой не иска да ме изслуша. Докато Харис не се възстанови, никой няма да повярва на нито една моя дума.
— Кажи ми какво се случи. Искам да чуя истината.
Люк го изгледа гневно.
— Аз не лъжа.
Погледите им се срещнаха. Нито един от тях не потръпна, докато двамата мълчаливо приемаха истината един за друг.
— Какво се случи, Люк?
За пръв път след обира Люк знаеше, че пред него стои човек, който щеше да повярва на разказа му за случилото се в банката през онзи ден. Той започна с получаването на неочакваната новина за дължимите данъци за ранчото и продължи да разказва какво се бе случило в банката.
— Когато онзи извади револвера си, аз извадих своя. Исках да помогна, а не да обирам банката. Карсън повали Харис с първия си изстрел. Успях да стрелям веднъж и тръгнах да ги гоня с изваден револвер. Не можех да стрелям, тъй като наоколо имаше твърде много хора. Предполагам, касиерите са си помислили, че бягам с обирджиите, а не, че ги преследвам. Когато заместник-шерифът се появи през задната врата, осъзнах само, че си стоя с револвер в ръка, а един от касиерите започна да вика, че аз съм застрелял Харис.
Джак изруга под мустак, като се чудеше как може да измъкне Люк от тази бъркотия.
— И Харис е единственият, който може да потвърди разказа ти.
Люк кимна.
— Той е все още в безсъзнание. Разбира се, като се има предвид колко го е страх, може да реши да потвърди историята на другите, за да се отърве от мен. Той определено се чувстваше ужасен, че седеше срещу ми, да не говорим за това, че току-що ми беше отказал заема, който исках.
В съзнанието на Джак започваше да се оформя една идея.
— Ами другите двама? Да са казали или направили нещо, което може да ни помогне да открием Ел Диабло?
— Те не говорят много. Постоянно ми повтарят, че трябва да се присъединя към тях, щом като и без това законът вече ме смята за съучастник. — В гласа му се долавяше отвращение. — Те са убедени, че ще бъда обесен заедно с тях, а както вървят нещата, започвам да си мисля, че са прави.
Джак се усмихна.
— Каква сума дължиш за данъци?
— Двеста и петдесет долара. Защо?
— Какво ще кажеш, ако ти предложа да работиш за мен? Имам заповед да заловя Ел Диабло на всяка цена. Ти си вратичката ми към него. Искам да останеш в килията с тях. Слушай какво си говорят, прави се, че искаш да се присъединиш към тях. Виж какво можеш да откриеш за водача им. Не знаем абсолютно нищо за него. Всичко, което откриеш, може да ни бъде от полза. Тази банда е една от най-кръвожадните, които някога са съществували. Хората в този град би трябвало да ти благодарят, вместо да те заплашват. Ако не си бил там, за да се намесиш, всички в банката вероятно са щели да бъдат избити. Тези мъже са диви и не се колебаят да убиват и аз ги искам… искам Ел Диабло.
— Дойдох в Дел Фуего, за да се отърва от убийствата.
— Искам само да измъкнеш от тях колкото можеш повече информация, докато си в килията при тях. Ще го направиш ли? Ще ти платя данъците и ще прибавя още сто долара отгоре, за да те компенсирам за изгубеното време. Съгласен ли си?
Люк беше в капан и го знаеше.
— А ако откажа?
— Ще те измъкна оттук, но няма да получиш парите.
Люк се опита да оправдае онова, което Джак искаше от него. Каза си, че ако се съгласи, ще помогне на закона и че по-късно гражданите щяха да му бъдат благодарни. Но в затвора се чувстваше ужасно. Липсата на свобода го ужасяваше. Най-неприятна обаче му беше компанията на хора като Карсън и Джоунс.
— Е? Ще го направиш ли? — попита отново Джак. — Трябва да разбереш каквото можеш за местоположението на скривалищата им. Сигурно имат няколко, а не само едно. И да разбереш каквото можеш за Ел Диабло. Кой е той? Ако научим това, ще можем да ги заловим. Триста и петдесет долара, Люк.
На Люк му се искаше да откаже, да излезе от затвора веднага и никога да не поглежда назад. Но така нямаше да получи парите.
— Добре. Ще направя каквото мога.
Двамата си стиснаха ръцете.
— Ще кажеш ли истината на шерифа? — попита Люк.
— Ще му кажа всичко, за да знае какво правим. Говори се, че може да се случи нещо, така че се пази. Шерифът е сложил повече пазачи от обичайното, но човек никога не може да бъде сигурен.
Люк кимна.
— Как да се свържа с теб, ако науча нещо?
— Ще работя с шерифа в града. Ще ме виждаш.
Люк бе върнат в килията и шерифът изведе Джоунс на разпит при Джак.
— Какво става? — попита Карсън.
— Повикали са рейнджърите.
Карсън се намръщи.
— Какво те питаха?
— Постоянно ме питаше за Ел Диабло. Казах му, че не знам нищо, но и той като всички останали не ми повярва.