Люк беше изненадан, че Джак бе пожелал да дойде с него в ранчото, но сега, когато проблемите му с бандата на Ел Диабло бяха приключили, той реши, че можеше да се поотпусне и да остави стария си приятел да му погостува известно време.
— Нямам нищо против. Ще те чакам тук.
Джак излизаше от кабинета, когато Сара Грегъри се втурна тичешком през вратата.
— Вярно ли е? — попита задъхано тя, тъй като беше тичала от дома си до затвора. — Заловихте ли я? Тук ли е Елизабет?
— Да, Сара — отвърна й Фред.
— Трябва да говоря с нея. Трябва да я видя.
— Тя е отзад — каза шерифът. — Искаш ли да дойда с теб?
— Защо? Аз не съм в опасност. Тя вече не може да ме нарани с нищо, след всичко, което ми причини. Просто искам да я погледна в очите и да й кажа какво мисля за нея.
— Върви тогава.
Сара мина покрай мъжете и тръгна към килиите. Елизабет беше чула гласа й и я чакаше седнала на нара. Изражението й беше почти безгрижно.
— Значи успяха да те заловят — каза Сара.
— Очевидно — отвърна отегчено Елизабет, която знаеше какво й предстоеше.
— Радвам се. Жалко, че не са те застреляли като брат ти.
Елизабет продължи да не й обръща внимание.
— Как можа да го направиш, Елизабет? Каква жена си, щом като си могла да застреляш хладнокръвно съпруга ми? Каква жена си, щом си могла да планираш обира в банката и осакатяването на мъжа си?
— Свърши ли? — попита с безразличие Елизабет.
Поведението й разяри Сара.
— Не знам защо не съм успяла да разбера каква си в действителност.
— Защото и ти си глупава като всички малоумници, които живеят в това жалко подобие на град.
Сара зяпна от удивление.
— Не бяхме толкова глупави, че да те оставим да се измъкнеш безнаказано!
— О, напротив, аз се измъквах доста дълго! — Елизабет се изправи и се приближи до решетките. — Повдига ми се от теб. От всички ви! Ти не знаеше това, но Сам стоеше при теб само защото имаше мен.
— Какво! — Сара пребледня при думите й. — За какво говориш?
— Колко по-ясно трябва да се изразя? Искаш ли да ти го кажа буква по буква? Аз спях със Сам, Сара. Той винаги знаеше какво се случва в града и аз предавах всичко, което научавах от него, на Хадли и бандата.
— Ах, ти, малка…
— И на него също му беше приятно да спи с мен. Аз го задоволявах напълно. Предполагам, че ако наистина беше толкова добра съпруга, колкото се мислиш, той нямаше да идва в леглото ми. Но истината е, че го правеше.
Сара се обърна и се отдалечи безмълвно.
— Довиждане, Сара, скъпа. Ела пак да ме видиш. — Елизабет седна отново на нара.
— Добре ли си, Сара? — попита Фред, когато забеляза изражението й. Всички бяха чули думите на Елизабет и знаеха, че на Сара й беше много трудно в момента. Фред отиде до нея, като си мислеше, че тя може да има нужда от подкрепа.
Но единствената подкрепа, от която се нуждаеше Сара, се намираше в кобура на шерифа. Докато той посягаше да обвие ръка около кръста й, тя сграбчи револвера му и се втурна назад към килията.
— Това е за Сам! — извика тя и започна да стреля по Елизабет.
Фред. Люк и Джак се втурнаха след нея. Люк я настигна пръв и издърпа оръжието от ръката й, но вече беше твърде късно. Елизабет лежеше неподвижно на пода на килията.
Останала без сили, Сара се отпусна в ръцете на Халоуей.
— Тя си го заслужи! Тя уби Сам.
— Знам, Сара — каза Фред, докато я отвеждаше в другата стая. — Знам.
Той подаде ключовете за килията на Джак и рейнджърът бързо влезе вътре, за да провери дали Елизабет е още жива.
Входната врата се отвори рязко и тълпата започна да напира да влезе в затвора.
— Какво става? Чухме изстрели!
— Ел Диабло е ранена — обяви Фред. Множеството нададе радостен вик.
— Някой да извика лекар.
Внезапно тълпата се отмести, за да даде път на инвалидната количка на Джонатан Харис, бутана от жената, която се грижеше за него. Върху краката му беше метнато одеяло.
— Каква беше тази стрелба? Къде е тя? Искам да видя Елизабет! Искам да видя жена си!
Люк успя да накара останалите граждани да се отдръпнат, след което затвори вратата.
— Ела тук, Джонатан — каза Фред, след като настани Сара в един стол. — Тя беше ранена.
— Какво?
— Аз я застрелях, Джонатан! Тя ме излъга! Тя е убила Сам и е поръчала да стрелят по теб — каза му с монотонен глас Сара. — Надявам се да е мъртва.
Джонатан се появи в килията в мига, в който Джак излизаше от нея.
— Съжалявам, но не можехме да направим нищо. Тя е мъртва — обяви рейнджърът.
Банкерът седеше в количката си втренчен в трупа на жена си.
— Добре — каза спокойно той. След това измъкна ръката си изпод одеялото и потупа нежно револвера, който бе държал скрит там. — Изглежда, че няма да имам нужда от това. Сара вече се е погрижила вместо мен.