Бандитът се усмихна леко.
— Няма да научи нищо и от мен, и от Джоунс. Ние не сме глупаци. Никой не може да разкаже каквото знае за Ел Диабло и да остане жив.
— Той трябва да е страхотен водач.
— Да речем, че докато вършиш, каквото се иска от теб, и си гледаш работата, Ел Диабло се грижи за теб. Глупаво е обаче да си мислиш, че можеш да се противопоставяш на шефа. Веднъж двама решиха, че могат да го направят, и да им се размине.
— И какво стана?
— Опитаха се да избягат с парите от един обир. Намерихме телата им около седмица по-късно — обясни Карсън. — Присъединиш ли се веднъж към Ел Диабло, оставаш с него завинаги.
Шерифът се върна с Джоунс и отведе Карсън.
Джак разпита втория бандит надълго и нашироко, но усилията му се оказаха неуспешни. Когато свърши с разпитите, рейнджърът каза на шерифа, че иска да говори с него някъде, където никой няма да им пречи. След това бързо му разказа истината за Люк.
— Грешиш! Всички знаят, че Мейджърс е един от тях! — възрази Сам. — Този човек е убиец! Има свидетели!
— Казвам ти, шерифе, понякога свидетелите грешат. Познавам Люк Мейджърс от много години. Той не е банков обирджия. Не е ли прекарал вече достатъчно време в околността? Преди никога не е създавал неприятности, нали?
— Ами, не е — призна неохотно шерифът.
— Вярвам на разказа на Люк за случилото се и успях да го убедя да ни помогне. Точно затова и не ти наредих да го освободиш незабавно.
— Мейджърс ще работи с нас? — не можа да повярва на ушите си Сам. — Но той е…
— Той е мой приятел. Може да е бърз с револвера, но не е крадец. Той дойде в Дел Фуего с намерението да се установи да живее тук.
— Ние не искаме хора като него в града си.
Джак започваше да се вбесява, но разбираше неохотата на шерифа да му повярва.
— Дори самото присъствие на Мейджърс в банката е спасило живота на няколко души. Той е попречил на бандитите. Ако не е бил там, колко души щяха да бъдат избити? Трябва да бъдете благодарни на този човек, вместо да го държите в затвора. Не го ли чухте какво ви е говорил?
— Чух лъжите му.
— Той не е лъгал.
Сам все още не изглеждаше напълно убеден.
— Предполагам, че ще трябва да се доверя на твоята преценка.
— Няма да съжаляваш. Ще открием кой е Ел Диабло и ще го изправим пред съда заедно с цялата му банда. Успяхте ли да намерите парите от обира?
— Не. Проследихме онзи, който се измъкна, в продължение на пет мили, но след това изгубихме следата. Успя да избяга с петстотин долара.
Джак поклати глава с отвращение.
— Добре. Отивам да си взема стая в хотела и да си почина малко. Имаш ли нужда от помощ тази вечер?
— Не. Ще работя тук, а един от заместниците ми ще държи под око града.
И двамата вдигнаха очи, когато една красива жена влезе в кабинета на шерифа. Джак не можеше да свали погледа си от нея.
— Коя е тя? — попита рейнджърът.
— Елизабет Харис, жената на ранения банкер — отвърна Сам и отиде да говори с нея.
— О, Сам, ето те и теб. — Тя въздъхна с облекчение, когато го видя. — Всичко това е толкова ужасно. Докторът каза, че не можем да направим нищо повече, освен да чакаме и да се молим.
— Съжалявам.
— И аз също, Сам. Затова и дойдох тук. Не можех да гледам горкия си съпруг да лежи така… безпомощен… толкова близо до смъртта, докато онези влечуги, които минават за хора, си стоят заключени в затвора ти, сякаш нищо не се е случило. — Тя избърса една сълза от окото си. — Дойдох, за да видя чудовищата, които направиха това с моя Джонатан.
— Разбирам как се чувстваш, но не мисля, че е добра идея да се виждаш с тях. Тези мъже… е, те не би трябвало да се намират близо до една дама като теб.
— Искам да видя как ще си платят за стореното зло.
— И ние искаме това — намеси се Джак и когато тя погледна към него, се представи: — Госпожо Харис, аз съм Джак Логан.
— Рейнджър Логан дойде тук, за да ми помогне.
— Вие сте рейнджър? — попита тя и се обърна към Джак. Тъмните й очи се разшириха от уважение. — Благодаря на небето, че ви изпрати. Горкият Сам беше твърде претоварен от всичко, което се случи. Аз съм Елизабет Харис. Съпругът ми е банкерът, който беше застрелян по време на обира.
— Ще направя всичко по силите си да изправя Ел Диабло пред правосъдието.
— Бог да ви благослови. След обира се чувствам толкова ужасно — не знам дали мъжът ми ще оцелее или не.
Джак откри, че тя го караше да желае да я защити. Беше толкова деликатна жена и не би трябвало да й се налага да се справя сама с такава трагедия и с такива трудности.
— Съжалявам за случилото се, госпожо.
Сам сложи ръка на рамото й.