Съли и другите го погледнаха и свиха рамене.
— Само побързай. Конете ни чакат.
Люк бутна Сам в килията, след което се наведе към него.
— Кажи на Джак, че ще се свържа с него при първа възможност.
Той стовари дръжката на револвера си върху главата на шерифа и го повали в безсъзнание. Трябваше да се увери, че всичко изглежда убедително, в случай че някой от бандата се върнеше, за да провери. Люк заключи вратата на килията и изтича навън при останалите. Те вече бяха на седлата си и готови за тръгване.
— Да вървим — подкани ги Люк, докато се качваше на коня, който те току-що бяха откраднали за него.
— Погрижи ли се за шерифа? — попита го Съли. Той не искаше Грегъри да тръгне да ги гони и беше готов да се върне и да го довърши, ако се наложеше.
— Не се тревожи, той повече няма да ни създава главоболия — отвърна рязко Люк. — Да се махаме оттук, преди някой да ни е видял.
— Знаех си, че мястото ти е при нас — каза доволно Джоунс.
— Да изчезваме.
След повече от час една тъмна фигура се промъкна крадешком по улицата край затвора. Човекът влезе безшумно в затвора, за да провери дали бягството се беше оказало успешно. В килията шерифът тъкмо беше започнал да се размърдва.
— По дяволите… — Измърмореното проклятие издаваше гнева на натрапника.
— Добре, че си тук! — каза Сам при звука от гласа и се опита да се изправи. Главата го болеше адски от удара, виеше му се свят и погледът му беше замъглен. — Трябва ми помощ! Те убиха Дейвис и освободиха затворниците! Трябва да извикаш другите заместници и Логан! Трябва да тръгнем след тях! — Той изстена от болката, която пронизваше тялото му при всяко негово движение.
Натрапникът отиде в кабинета му, взе револвера му от бюрото и се върна при килията.
— Няма да викам никого на помощ.
— Какво? — Сам очевидно беше объркан.
— Нито пък ти ще се изправиш отново.
Ел Диабло го застреля от упор и го остави прострян на пода.
Никой не чу изстрела и никой не забеляза Ел Диабло да излиза от затвора. Бандитът изчезна из улиците на Дел Фуего.
Джак бе събуден рано сутринта от силно тропане по вратата на стаята му.
— Логан! Събуди се! Аз съм заместник-шериф Халоуей!
Джак скочи от леглото, нахлузи бързо панталоните си и изтича да отвори вратата.
— Какво е станало?
Халоуей нахълта в стаята и затвори вратата след себе си.
— Снощи затворниците са избягали. Шерифът е мъртъв… Дейвис също.
— Затворниците са избягали? Дори Мейджърс?
— Няма ги! Всичките до един! И като си помисля само, че Мейджърс искаше да ни убеди, че е невинен! — Той изрече тези думи с омраза. — Ако е бил невинен, защо тогава е избягал?
Джак започна да се облича, докато двамата разговаряха.
— Не знам. Имаш ли представа по кое време се е случило това?
— Не. Шерифът е мъртъв от доста време. Бил е застрелян, когато вече е бил заключен в килията. Сигурно Мейджърс го е убил!
— Ами ако не е той? — предизвика го Джак.
— Ако не е и ако наистина не е член на бандата, както твърдеше, защо тогава е избягал с тях?
Джак се изруга под мустак, докато закопчаваше кобура си. Той знаеше защо Люк беше тръгнал с тях — заради парите.
Джак не бе искал Люк да се замеси чак толкова. Той бе мислил, че за приятеля му щеше да бъде лесно да открие информацията, от която се нуждаеха, и да му я предаде. Но вече нищо не му се струваше толкова просто. Люк беше избягал с бандата. Джак знаеше, че трябва да намери начин да помогне на Мейджърс, но точно сега не знаеше как да го направи.
— Пред кабинета на шерифа се събира тълпа — уведоми го Халоуей. — Кметът е там с всички заместници. Трябва да побързаме.
Малко по-късно рейнджърът стоеше сам по средата на килията и гледаше окървавения под. Шерифът Грегъри бе добър и честен човек и Джак искрено съжаляваше за смъртта му. Той си даде дума лично да се погрижи убиецът му да си плати.
Сара Грегъри беше научила за смъртта на съпруга си. Тя се появи тичешком в затвора с отчаяно изражение на обляното си в сълзи лице.
— Къде е? Къде е рейнджърът? — попита тя.
— Там е, Сара. — Фред Халоуей посочи към килията.
— Ти ли си рейнджърът, за когото съпругът ми каза, че е дошъл тук да му помага? — попита хладно тя, когато застана срещу Джак.
— Да, госпожо. Казвам се Джак Логан.
— Е, ти не успя да му помогнеш много, нали? Съпругът ми е мъртъв! — обвини го истерично тя.
— Съжалявам, госпожо Грегъри.
— Съжаляваш ли? Мислиш ли, че съжалението ти има някакво значение? Тази банда носи смърт и опустошение в целия град. Съпругът ми е мъртъв, Джонатан Харис е на ръба на смъртта, а тези убийци са на свобода, за да продължават да убиват и грабят!