— Ще ги заловим, госпожо. Обещавам.
— Как? Кога? Искам да знам още колко невинни хора ще умрат, преди да направиш нещо, рейнджър Логан!
— Предлагам да обявим награда за главата на Мейджърс! — каза Халоуей. — Жив или мъртъв!
— Да! — съгласи се заместник-шерифът Стивънс. — Сигурно той е натиснал спусъка.
— Всички знаем, че той е застрелял Харис, а несъмнено и съпруга ми! Искам да видя как ще си плати! Да плати с живота си! — извика Сара Грегъри.
Останалите от множеството замърмориха одобрително.
— Рейнджърите ще ги заловят, госпожо. Бандата ще бъде изправена пред съда — увери я Джак.
— Как ще се погрижите справедливостта да възтържествува, щом като не успяхте да ги задържите в затвора? — попита тя. — Трябва да обявим награда!
— Аз ще дам парите — предложи кметът Аткинс. — Хиляда долара за Мейджърс. По петстотин на глава за останалите двама. Искаме ги живи или мъртви, но за предпочитане е Люк Мейджърс да е мъртъв.
— Благодаря — каза тихо Сара Грегъри, след което излезе от кабинета на шерифа покрусена от нещастието, което я беше сполетяло.
Докато слушаше последвалия разговор, Джак изпита силен страх за безопасността на приятеля си. Заместниците бяха единодушни в желанието си да видят Люк мъртъв. Единствено Джак знаеше, че Мейджърс е невинен, но не можеше да го защити открито. Сега, когато Грегъри беше мъртъв, той не можеше да се довери на никого и да рискува да разкрие Люк. Единствено от него зависеше дали Люк щеше да бъде в безопасност. Той трябваше да се увери, че нищо лошо нямаше да се случи с приятеля му в ръцете на тези представители на закона и ловците на глави, които те щяха да изпратят след него. Джак знаеше, че ще трябва да потърси помощ, и при това бързо.
— Заместник-шериф Халоуей, вие сте новият шериф, ако приемете поста — казваше кметът. — Трябва ми някой, който да поеме нещата в здрави ръце, а вие сте работили най-дълго със Сам.
Халоуей беше изненадан от предложението.
— Ами… да… но…
— Моментът не е много щастлив за нито един от нас. Градът има нужда от теб.
— За мен ще бъде чест да следвам стъпките на Сам — отвърна смирено Халоуей.
Последва кратка тишина и всички почетоха паметта на Сам. След това Халоуей се овладя и се подготви да поведе хората си на хайка, за да видят дали ще успеят да намерят някакви следи. Той знаеше, че щеше да им бъде трудно, тъй като бандата имаше голяма преднина, но все пак трябваше да направят нещо.
— Логан, ти ще дойдеш ли с нас? — попита той.
— С вас съм — отвърна Джак.
— В такъв случай ще тръгнем след половин час. Среща тук.
Мъжете се пръснаха, за да вземат конете си.
Джак се отправи към конюшнята, за да вземе своя, но по пътя се спря в телеграфната станция, за да изпрати телеграма до един ловец на глави, за когото бе слушал много. Говореше се, че Коди Джеймсън от Сан Антонио залавял бандитите живи и следователно беше най-подходящият човек, който можеше да намери Люк.
Телеграмата беше проста и ясна.
Имам работа, която може да те заинтересува. Отнася се за бандата на Ел Диабло. Свържи се лично с мен в „Хоумстед Хотел“ в Дел Фуего до седем дни.
Настроението му беше мрачно, когато той влезе да оседлае коня си, преди да се присъедини към потерята. Следите щяха да са твърде стари, но може би някъде по пътя щяха да открият нещо, което можеше да им помогне. Той се страхуваше най-много от това, че потерята можеше да налети случайно на бандата. Ако това се случеше, или всички преследвачи щяха да бъдат избити, или Люк щеше да увисне на въжето. Джак трябваше да се постарае нито едно от тези неща да не се случи.
Преследвачите се завърнаха след четири дни — изморени, раздразнени и мръсни. Четирите дни им се бяха сторили адски дълги. На около двадесет мили извън града бяха изгубили следата й бяха прекарали останалото време в безразборно търсене из околността.
Джак изпита облекчение от неуспеха на хайката. Той искаше Люк да се върне при него и да му каже кой е Ел Диабло. Логан смяташе, че когато гражданите на Дел Фуего откриеха какво е направил приятелят му, щяха да започнат да се отнасят по-добре с него.
Когато всички участници в потерята се разотидоха по домовете си, Джак се отправи към хотела, за да провери дали има някакви съобщения за него. Когато разбра, че такива няма, той се ядоса и тръгна към кръчмата „Райската градина“. Джак си поръча бутилка уиски с една чаша и се настани на маса в задната част на помещението. Не знаеше какво точно щеше да направи, ако Коди Джеймсън не приемеше работата. Имаше да мисли за много неща — и много за изпиване.