Дилижансът влезе с трясък в Дел Фуего късно същата нощ. Когато спря пред канцеларията на транспортната компания, кочияшът скочи на земята и отвори вратата на пътниците. От дилижанса слезе един индианец, който изглеждаше безобиден, последван от добре облечена, красива млада жена. Мъжът, който придружаваше кочияша, свали куфара на дамата пред краката на служителя на компанията. Той отнесе багажа й до хотела. Никой не забеляза как индианецът се скри безшумно надолу по улицата.
— Добър вечер. Бих искала да наема стая — каза Коди, когато застана на рецепцията.
— Добър вечер, мадам — поздрави я служителят и сложи книгата за посетители пред нея. — Дълго ли ще останете при нас, госпожице… Джеймсън?
— Не знам все още. Поне един-два дни.
Мъжът й подаде ключа за стаята и бързо й обясни как да стигне дотам.
— Благодаря. Между другото, случайно господин Логан да е отседнал при вас?
— Да, мадам. Рейнджър Логан е в стая 203, но в момента не е тук.
Новината, че работодателят й беше рейнджър, я изненада. Тя не можеше да си представи защо му беше на един рейнджър да наема ловец на глави.
— Когато се върне, кажете му в коя стая съм отседнала и му предайте, че Коди Джеймсън го очаква.
— Ще го направя, но той може да закъснее.
— Това няма значение. Няма да съм си легнала. — Коди се оттегли в стаята си и зачака Джак да се появи.
Джак усещаше слаба болка, когато най-сетне излезе от кръчмата. Въпреки огромното количество алкохол, който беше изпил, той все още не можеше да спре да се притеснява за Люк. Докато минаваше през малкото фоайе на хотела, служителят зад рецепцията го забеляза и го повика.
— Господин Логан? Има съобщение за вас.
Джак погледна към него.
— Коди Джеймсън пристигна в града и ви очаква сега в стая 211.
— Джеймсън е тук?
— Да, сър. Пристигна с късния дилижанс.
Джак кимна и тръгна към 211. Тревогата му за Люк не намаля, докато вървеше към срещата си с ловеца на глави. Той стигна до стаята и почука на вратата.
— Мога ли да ви помогна? — попита Коди, когато отвори вратата и се озова лице в лице с един висок, тъмнокос и красив мъж.
— Извинете за безпокойството, госпожо. Сигурно е станала някаква грешка. Казвам се Джак Логан и служителят на рецепцията ми каза, че Коди Джеймсън е в стая 211.
— Така е.
— О! — Внезапно Джак се почувства неудобно и се запита защо Джеймсън беше довел жена си със себе си. Вярно, че беше красавица и всеки мъж би желал тя да бъде с него, но като се имаше предвид работата на Джеймсън, това беше опасно. — Е, аз исках да говоря с Коди Джеймсън, ако е възможно.
— Влезте, господин Логан. Очаквах ви. — Коди се усмихваше, докато му държеше вратата отворена.
— Вие сте ме очаквали? — Той влезе в стаята и се намръщи объркано.
Тя затвори вратата.
— Аз съм Коди Джеймсън, господин Логан, и бих искала да знам каква работа ми предлагате.
— Вие сте Джеймсън? — Внезапно той се ухили. Едва сега Логан разбра смисъла на голяма част от историите, които беше чувал за Коди Джеймсън — как много малко хора го бяха виждали, но колко ефикасно си вършел работата. Нищо чудно! Джеймсън беше жена. Веселието му скоро беше помрачено от съмнение и усмивката бавно напусна лицето му. — Госпожице Джеймсън… знам, че би трябвало да сте един от най-добрите ловци на глави, но не съм сигурен, че в този случай ще се получи нещо.
— Знаете каква е репутацията ми, нали? — попита тя студено; беше й омръзнало да се защитава пред мъже.
— Ами, да.
— В такъв случай какъв ви е проблемът? Доколкото разбирам, вие искате някой да бъде заловен. Това е работата, с която аз си изкарвам прехраната и я върша много добре.
Джак се втренчи в нея и забеляза силата в погледа й и спокойствието, което излъчваше. Тя беше повече от подходяща за работата.
— Добре, Коди Джеймсън, ето какво искам да направиш. Джак й разказа най-важната част от всичко, което се бе случило. Че Мейджърс беше избягал от затвора с бандата на Ел Диабло, че при бягството бяха убити шерифът и един от заместниците му, както и че той искаше Мейджърс да бъде предаден лично на него — жив.
Коди се вцепени при новината за убийството на шерифа и заместника му. Нейният баща бе шериф, който бе загинал при бягство на затворници. Неговата смърт я беше накарала да започне да се занимава с издирване на престъпници, за които имаше обявена награда.
— За Мейджърс е обявена голяма награда. Градът предлага хиляда долара — жив или мъртъв. Аз обаче ще ви платя още петстотин, ако ми го доведете жив.
— Защо искате да ми платите толкова много в повече?
— Имам известни съмнения относно вината на Мейджърс в тази история. Просто искам справедливостта да възтържествува. — Лицето му беше безизразно. — Това няма да стане, ако той бъде първо обесен и едва след това хората започнат да задават въпроси.