— Защо този човек е толкова важен за вас? — попита внезапно Коди.
Въпросът й изненада Джак и той осъзна колко интелигентна и проницателна беше тази жена. Логан се усмихна уморено.
— Нещо забавно ли виждате в това, господин Логан?
— Напротив, госпожице Джеймсън. Тъкмо си мислех, че сте най-подходящата за професията, която сте си избрали. Вие сте равностоен противник на всеки мъж.
За пръв път, откакто се помнеше, Коди откри, че харесваше един от мъжете, с които й се беше налагало да работи.
— Благодаря. Отношението ви е много окуражаващо.
Усмивката му граничеше с уважение.
— Надявам се, че наистина сте толкова добра, колкото се твърди. Искам Мейджърс жив.
— Ще ви го доведа жив. Имате думата ми.
Глава пета
Ел Трахар беше див град, пълен с кръчми, силен алкохол, леки жени, хазарт и множество грешници, които се наслаждаваха на всяка секунда от живота тук. Добре известната разюзданост и враждебността на гражданите на града обаче не попречи на появата на „Шоуто на Спасението“ на сестра Мери. Ако тук имаше души, за чието спасение тази проповедничка можеше да помогне, то тя щеше да го направи.
Пристигането на сестра Мери в града разбуни духовете. Покритата каруца, която приличаше на каруца на пътуващ търговец, се появи в Ел Трахар малко по-рано същия следобед. Лозунгите, боядисани с яркочервени главни букви от двете страни на каруцата, говореха за спасение и справедливост от божията ръка.
„ПОКАЙТЕ СЕ И БЪДЕТЕ СПАСЕНИ!“ — пишеше на единия.
„ОТМЪЩЕНИЕТО Е МОЕ, КАЗА ГОСПОД“ — обявяваше вторият.
На задната част на каруцата беше изписано: „АЛЕЛУЯ!“
Очилатата жена на неопределена възраст, която седеше на капрата, спря пред най-пълната кръчма в града, която носеше напълно подходящото име „Пламъците на ада“. Без да мисли за собствената си безопасност, тя слезе от каруцата и влезе в кръчмата, хванала библията си в ръка. В продължение на няколко секунди остана да стои в рамката на вратата, оглеждайки с проницателния си поглед грешниците в заведението. Посетителите на кръчмата бяха толкова задълбочени в заниманията си, че не й обърнаха никакво внимание. Едва когато тя се развика с всички сили, те вдигнаха глави с раздразнение и удивление.
— Чуйте божието слово! Само то може да ви спаси от съдбата, към която сте тръгнали! Спасете се от вечно проклятие! Покайте се, грешници! Покайте се и бъдете спасени! — Сестра Мери мина през цялото заведение с библия в ръка, без да спира да призовава мъжете и жените да започнат да водят чист живот.
— Какво може да те накара да млъкнеш? — попита един каубой. — Колко искаш, за да се махнеш? Пет долара? Десет?
— Не искам парите ти! Искам теб!
Думите й накараха посетителите да избухнат в смях.
— Тя иска теб, Уили!
— По дяволите, старче, на твое място бих избягал! Каубоят се изчерви и направи точно това — избяга в едно по-тихо ъгълче на кръчмата.
— Махай се оттук, жено! — изръмжа барманът. Той направи заплашителен жест към нахалницата, но за изненада на всички две от танцьорките в заведението я защитиха.
— Тя е права, Хенри. Ние сме грешници — каза Люси.
— Не трябва да я обвиняваш, че казва истината — добави Джина.
Сестра Мери погледна двете си защитнички и им се усмихна топло.
— Вие сте истински божии ангели, щом ми се притичате на помощ. Покайте се за живота си. Обърнете се към бог. Само с него ще намерите истинско щастие.
— За нас е твърде късно, сестро — усмихна се любезно Люси.
— Никога не е твърде късно. Бог е милостив и винаги прощава, ако човек наистина се разкайва за делата си.
Докато говореше, сестра Мери гледаше двете жени право в очите. Тя видя тъгата в изражението на Люси, но забеляза и слабата надежда в очите на Джина.
— Елате на шоуто ми довечера, деца мои. Аз проповядвам за божията любов и прошка. — Тя говореше преди всичко на Джина, тъй като искаше да накара тъмнокосата, зеленоока красавица да се откаже от грешния си начин на живот.
— Любов! — изръмжа пияният Съли от мястото си. С едно бързо движение той сграбчи проповедничката и я дръпна безцеремонно в скута си. — Щом тази вечер си тръгнала да раздаваш любов, сестро, тогава аз ще бъда там!
— Трябва да бъдеш! — заяви тя с достойнство.
— Ако съм грешник, може поне да се порадвам на това! — Той се опита да опипа гърдите й, но сестра Мери реагира бързо. Тя успя да стовари библията си върху главата му. Ударът го изненада и усилието й беше възнаградено с това, че тя си върна свободата.