— Божията справедливост може да бъде болезнена за онези, които не се вслушват в думите му!
Посетителите, които се бяха смели на проповедничката, млъкнаха, когато видяха колко ефикасно прилага тя библията си. Всички знаеха колко зъл и злобен можеше да бъде Съли, когато бъдеше предизвикан. Те зачакаха да видят какво щеше да се случи.
— Довечера в осем часа. Всички грешници са добре дошли — заяви тя. След това тръгна спокойно с изправен гръб към вратата.
— Ама че грозна жена! — изръмжа Съли, когато тя изчезна зад летящата врата.
Всички се разсмяха отново, облекчени, че той не й беше направил нищо.
— Нея не я интересува дали я смяташ за грозна, или за красива. Тя иска от теб само да чуеш как проповядва словото!
— Ще й дам аз едно слово — ядоса се той отново от това, че беше унижен по такъв начин на публично място.
— Успокой се, Съли — каза Люси, докато сядаше в скута му. — Ако искаш да си прекараш добре, аз съм твоето момиче.
— Не трябва да се тревожиш за сестра Мери. Тя иска парите ти, за да спаси душата ти. Аз искам парите ти, за да ти доставя удоволствие. Ти кое предпочиташ?
— Люси, скъпа, много добре знаеш кое от двете предпочитам. Да вървим.
Момичето отведе пияния мъж по стълбите.
Джина гледаше как приятелката й го отвежда и се радваше, че Люси бе отвлякла вниманието на Съли от проповедничката. Той можеше да бъде много гаден, когато се напиеше, а Джина не искаше с добрата жена да се случи нещо лошо. Колкото и странно да беше това, Джина знаеше, че тази вечер ще успее някак да се измъкне и да отиде при палатката на проповедничката в осем часа — независимо от всичко.
— Как мина? — попита Дебнещия призрак, когато Коди се появи на мястото на срещата им.
Дебнещия призрак беше стар приятел на баща й още от детинство и сега й беше съдружник в залавянето на престъпници. Той й осигуряваше информация, каквато тя не можеше да намери чрез собствени източници, и я придружаваше при всичките й пътувания, като оставаше незабелязан назад. Докато тя играеше съответната си роля, той беше нейните очи и уши. Защитаваше я и винаги беше наблизо като ангел-пазител. При това пътуване Коди го беше оставила малко преди да влезе в града. Той беше използвал времето си, за да опознае Ел Трахар. Онова, което беше видял, не му харесваше изобщо.
— Там беше истинска джунгла. Искаше ми се да бях въоръжена с револвер, а не с библия — каза му Коди, докато се качваше в каруцата.
Изражението му показваше известна доза изненада. Не се случваше често тя да ходи някъде без оръжие.
— Да не би да се притесняваш за нещо в плана си?
— Довечера може да стане опасно — започна тя, след което замълча и сви рамене. — Но, от друга страна, всеки път, когато вършим това, е опасно.
Той изсумтя в знак на съгласие и отиде да се погрижи за конете. Имаше още много работа. Трябваше да вдигнат палатката, да сложат пейките и да приготвят факлите. Оставаха им само няколко часа.
— В кръчмата не видях никой, който дори малко да прилича на Люк Мейджърс. — Тя извади от чантата си обявата за издирване, която й беше дал Логан, и се загледа в лицето на нея. Ако художникът беше предал добре приликата с оригинала, то Мейджърс беше много красив мъж. Но красив или не, той си оставаше един бърз стрелец… убиец, който се движеше с бандата на Ел Диабло. Всички знаеха колко ужасни бяха тези бандити. Тяхната диващина ги беше направила печално известни в цял Тексас.
— Най-трудното ще бъде да остана насаме с него… ако изобщо се появи — измърмори тя. — Не можем да бъдем сигурни, че те са тук. Можем да разчитаме единствено на онова, което научихме, преди да напуснем Сан Антонио.
Коди винаги се опитваше да събере колкото можеше повече информация, преди да тръгне на издирване. Тя бе разпитала основния си източник — шерифа Нейт Томпсън, стар приятел на баща й — надълго и нашироко за бандата на Ел Диабло. Информацията, която той й беше дал, можеше да се нарече непълна в най-добрия случай, а по-голямата част тя вече знаеше. Бандата на Ел Диабло се състоеше от убийци и крадци. Те вземаха всичко, което пожелаеха, когато пожелаеха, без да ги е грижа за последствията. Бандитите сякаш винаги знаеха точно кога ще премине следващата доставка от оръжие за някой от фортовете или кога беше най-удобният момент да се обере някоя банка. Те бяха изключително хладнокръвни и жестоки и по-скоро предпочитаха да застрелят някого, отколкото да го оставят жив. Коди бе пожелала да узнае повече и бе потърсила някои от не толкова почтените познати на баща си. Докато тя бе разговаряла с тях, Дебнещия призрак също бе поразпитал наоколо. В крайна сметка и двамата бяха решили, че най-надеждното нещо, което бяха успели да открият, бе, че бандата редовно посещаваше град Ел Трахар.