Думите на Седрик не даваха мира на Чандра. Тя си спомни предсмъртните мъки на баща си и всичко си дойде на мястото. Заби пети в земята точно когато стигнаха до потока.
— Ти, копеле, ти си го убил! Ти си го отровил, нали?
— Голямо нещастие, наистина, но беше необходимо. За теб имам други планове, но мога да те уверя, че твоята смърт ще бъде също толкова мъчителна колкото тази на баща ти. Ти предаде клана ни, като стана курва на онзи англичанин, и ще си платиш за това.
— Не съм му курва!
— Така ли? Още надушвам потта му по теб. Ти си спала с него, и то неотдавна. Радвай се на удоволствието от този момент, Чандра, защото той ще ти бъде последният.
Той хвана разпиляната й коса, уви огнените й къдрици около ръката си и я блъсна в потока. Чандра се спъна. Седрик я дръпна за косата и не й позволи да падне. От болка очите й се изпълниха със сълзи, но тя беше твърдо решена да не заплаче. Докато изкачваше другия бряг, забеляза в далечината мъждукащата светлина в колибата. Чандра затаи дъх и се помоли Седрик да не забележи светлинката. Внезапно светлината изчезна.
„Света Богородице, не позволявай Седрик да го намери. Алек! Стой на безопасно място, любов моя“.
Докато Алек излизаше приведен през вратата стиснал меча си в ръце, Оуен загаси свещта и грабна малката кожена торбичка, която бе скрил до камината. Той излезе тичешком през вратата и едва не събори англичанина.
Алек се беше хванал за главата и се опитваше да се отърси от замайването, което го беше обзело отново. Изруга тихо. С нищо не можеше да помогне на Чандра. Какво можеше да направи в това състояние?
Алек усети докосването на ръката на Оуен и видя, че момчето сочи към гората. Вече се зазоряваше и когато Алек погледна в посоката, в която сочеше Оуен, успя да види движещите се към колибата фигури. Той беше сигурен, че една от тях е Чандра.
Мечът му излезе от ножницата и той се приготви за бой. Оуен докосна отново ръката му. Момчето заклати глава, заби пръст в гърдите на Алек и посочи към небето. След това посочи към гората и вдигна седем пръста към небето. Алек реши, че Оуен е прав. В това състояние той не можеше да се справи с толкова много противници. Ама че късмет! Защо точно сега трябваше да го напуснат силите? Оуен го побутна и Алек разбра, че няма друг избор, освен да потърси прикритие между дърветата.
Двамата тъкмо бяха изчезнали в гъсталака от противоположната на входа на колибата страна, когато Седрик и хората му се появиха на полянката. Приклекнал зад едно дърво, Алек забеляза, че Седрик върви най-отпред. Шотландецът държеше Чандра за косата.
— А сега накъде, кучко? — попита Седрик. В този миг един от хората му извика и привлече вниманието му. Седрик забеляза колибата, която се намираше на не повече от десетина метра пред него, и бутна Чандра напред. — Значи стигнахме до леговището му, така ли? — Чандра се опита да се измъкне от хватката му и го ритна в глезена. Седрик дръпна силно косата й назад и опря острието на меча си в гърлото й. — Не мърдай или ще ти прережа гърлото.
Гледката накара Алек да се напрегне и той се приготви да скочи и да се намеси, но тъкмо когато бедрата му започнаха да се изправят той усети ръката на Оуен върху рамото си.
— Саксонецо! — извика силно Седрик. — Излез навън или курвата ти ще умре.
Алек отново се размърда и Оуен отново го възпря. Внезапно откъм един хълм високо над тях се чу силен вик. Седрик и хората му се спогледаха изненадано. Викът означаваше, че в земите на клана са навлезли нашественици.
— Това пък какво означава? — попита Седрик, който разбра, че Лохли или е обсаден, или скоро ще бъде.
— Вероятно е армията на Джеймс — отвърна Чандра. — Гневът на краля ще се стовари върху теб заради твоето неподчинение. Всички ще пострадате.
Седрик изруга.
— Подпалете колибата. Изгорете копелето.
— Не! — извика Чандра, когато Седрик я повлече през полянката. Хората му сложиха запалителни стрели в лъковете си и ги опънаха. Огнените стрели прорязаха въздуха и се забиха в сламения покрив. — Не! — извика тя отново, когато пламъците бързо обхванаха дървената постройка. Ръката на Седрик обхвана кръста й. Той вдигна Чандра и прекоси потока. На половината път през водата тя усети дима и видя черните кълба, примесени с оранжеви пламъци, да се издигат към небето. Докато Седрик я подкарваше напред към замъка, Чандра сложи ръка върху корема си. „Господи, дано да не е бил вътре“.