— Не можех да позволя да умреш в Шотландия, братовчеде — каза Джейсън и сви рамене. — Всички Хоук умират в Англия. Защо да нарушаваме традицията?
Алек се вгледа в него.
— В такъв случай, братовчеде, моли се да успея да измъкна Чандра жива от ръцете на чичо й, защото в противен случай ти можеш да се окажеш първият от семейството ни, който ще бъде погребан в чужбина.
Въпреки че войниците на краля бяха изморени от дългото пътуване, на тях не им липсваше желание да се бият. След четвърт час замъкът Лохли беше обсаден.
Когато групата на Седрик стигна до вратите на замъка, Чандра незабавно беше отведена в северната кула и блъсната грубо в склада.
— Отворете вратата на подземието — заповяда Седрик на двама от своите хора. Старата врата в пода се отвори със скърцане и от тъмницата отдолу се разнесе воня, от която на човек можеше да му прилошее. Седрик се обърна към Чандра. — Новото ти жилище те очаква.
Чандра бе блъсната към отвора и усети как сърцето й спира да бие.
— Това няма да те спаси — каза тя забила пети в дъските на пода. — Войниците на Джеймс ще ви избият.
— Те не могат да влязат в замъка, или поне няма да могат, след като намерим тайния ти проход. Нека да си стоят пред стените на Лохли. Ще минат месеци, преди да ни свършат провизиите. Дотогава вече ще е настъпила зимата. Те ще се уморят да чакат и ще се върнат у дома си при топлите си легла и дебелите си жени. — Той се обърна към хората си. — Хвърлете я долу.
Двама от тях я хванаха за ръцете. Чандра се задърпа и се опита да им се изплъзне.
— Не! — извика тя, когато усети, че краката й се отлепват от пода. След това краката й увиснаха над зейналия отвор и тя полетя надолу.
Застояла вода се разплиска върху полата й, когато Чандра падна на пода на тъмницата; за щастие, тя се приземи на краката си. От вонята й се повдигаше. Задави се и с усилие се овладя да не повърне. Докато гледаше към отвора, който се намираше на височина три пъти колкото нейната, вратата се затвори.
Първоначално около нея нямаше нищо, освен тъмнина, но когато очите й свикнаха с мрака, тя забеляза слаба светлина, която идваше откъм една ниша в каменната стена. До слуха й достигна звук от тичащи малки крачета и драскащи нокти. Плъхове! При тази мисъл кожата й настръхна.
— Намерете прохода — чу тя как Седрик нарежда на хората си. — Когато го откриете, преградете го.
Застанала напълно неподвижно, Чандра чу забързаните им стъпки по пода над себе си. Сърцето й се изпълни с мъка, когато най-после отгоре се чу радостен вик. Срещу лавицата, зад която се криеше тайната врата, беше струпано нещо, което тя реши, че са чували с брашно. Шумът над главата й не спираше. Измина известно време и всичко се успокои. Очите на Чандра се напълниха със сълзи, когато осъзна, че нямаше начин да се измъкне от това място. Щеше да си изгние тук и плъховете щяха да се нахранят с плътта й. Реши, че това няма значение. Не и ако Алек не бе оцелял. Сети се за живота, който се зараждаше в нея, и покри корема си с ръка.
„Дано да си жив, любими. Заради детето ни, моля те да ме измъкнеш от това място“.
Едно космато същество мина по крака й. Чандра изтича през тинята до нишата. На мястото, където се срещаше със стаята, тя беше достатъчно широка, за да побере един мъж, и се стесняваше нагоре. Тя подскочи и се улови с ръце за ръба; след това се надигна и успя да се покатери на перваза. Три плъха бързо се метнаха в тинята. Чандра остана да седи неподвижно обгърнала коленете си с ръце.
Помисли си, че сега, когато светлината, която преминаваше през нишата, й позволяваше да вижда, щеше да бъде в безопасност. Но когато паднеше нощта и настъпеше пълен мрак, вече нямаше да може да се ориентира. Чандра потръпна, когато си представи как кръвожадните зверчета се катерят по стената, за да се докопат до нея. От мисълта за това й се повдигна. Наведе се над ръба и повърна. Когато се изправи отново, обърса лицето си с наметалото.
— О, Алек! — прошепна Чандра и погледна нагоре. — Ако си жив, намери ме, любими! Страхувам се, че няма да мога да понеса всичко това.
В двора на замъка Седрик стоеше на стълбите, които водеха към площадката на крепостната стена. Кланът се бе събрал в двора, за да го изслуша.
— Водачката ни ни предаде. Тя спа със саксонеца същия, който уби нашия Девин. Доброволно е станала курва на англичанина! Димът и пожарът, които виждате, са от тяхното леговище. Хванах ги, докато бяха заедно. Копелето несъмнено вече се е опекло. Сега армията на Джеймс приближава към нас, за да обсади замъка ни. Кралят иска да унищожи Лохли и клана Морган. Като шотландци, ние сме длъжни да се вдигнем и да се бием с нашествениците! Какво ще кажете? Да се бием ли като войни, или да се предадем като страхливци? Изборът е ваш!