Чандра пъхна крака под себе си и се надигна, докато не остана полуприклекнала.
— Не мога да се изправя повече от това — каза тя, когато гърбът й опря в горната част на отвора.
— Достатъчно е — каза Алек. — Когато ти кажа, искам да се залюлееш над пода. Можеш ли да го направиш?
— Да. Това е както когато с Девин бяхме деца. Люлеехме се над потока и се пускахме в него.
Алек й се усмихна.
— И аз съм правил същото, скъпа. Но този път не трябва да се пускаш. Каквото и да става, не се пускай. Изчакай да ти дам знак.
— Ще изчакам.
— Добре — каза той и седна странично на ръба на вратата, стиснал въжето между краката си. След това подпря краката си в рамката срещу него и завърза другия край на въжето около кръста си. — Готова ли си? — Попита той и сграбчи въжето между краката си.
— Да, но тук е тъмно — отговори Чандра.
Оуен беше извадил факлата.
— Скоро ще бъдеш тук горе — успокои я Алек. След това хвана здраво въжето и го уви около ръката си. — Давай, Чандра.
Алек усети как въжето се опъна, когато тя увисна на него и се залюля. С изпънати мускули Алек изчака въжето да се успокои, след което започна да го тегли нагоре. Най-после пръстите на Чандра докоснаха крака му. Алек сграбчи едната й ръка и я издърпа при себе си. Въжето падна надолу, когато той обхвана кръста на жена си с другата си ръка. Изтегли Чандра в скута си и я сложи на пода.
Тя се дръпна от дупката в пода и Алек свали въжето от кръста си. Той се отмести от вратата и застана на колене. Чандра също беше коленичила и го наблюдаваше.
— Ела тук — каза Алек и протегна ръка към нея. Миг по-късно двамата се прегърнаха. Устните им се срещнаха в дълга и страстна целувка. След малко Алек се отдръпна. — Мислех, че съм те загубил — каза той, докато погледът му поглъщаше лицето й.
— И аз си мислех същото. Колибата… пожарът.
— Как…
— Оуен ме събуди и ме измъкна. Ела — каза той, изправи се и помогна на Чандра да стане. — Нямаме време за обяснения. Трябва да се махнем оттук. Той я хвана за ръка, наведе се и вдигна меча си от пода. Когато се изправи, отново му се зави свят. Той премигна няколко пъти, за да премахне двойния образ. — Да вървим.
Тримата едва бяха направили няколко крачки, когато вратата на помещението се отвори и Седрик нахълта вътре. За миг всички застинаха на местата си.
— Значи копелето е още живо! — изрева шотландецът и измъкна меча си от ножницата. — Но не за дълго.
Очите на Алек се изпълниха с омраза и той се втренчи в чичото на Чандра.
— Махни я оттук! — нареди той на Оуен и подаде ръката й на момчето.
Оуен задърпа Чандра към стълбите и тя го последва сляпо, без да сваля очи от чичо си. Седрик забеляза накъде се отправят двамата и им препречи пътя.
— О, не! Още не съм свършил с теб. Когато любовникът ти умре, ще се насладя на победата си. Доста време мина, откакто за последен път яздих между краката на жена. Удоволствието ще бъде огромно.
Алек се озова до Чандра само за секунда. Думите на Седрик го вбесиха.
— Мръсно копеле! Посмей да докоснеш съпругата ми и инструментът, който възнамеряваш да използваш, ще бъде отделен от тялото ти. — Той забеляза изненадата, която бе изписана върху лицето на шотландеца. — Да, Седрик, тя е моя съпруга и само аз мога да я докосвам. Бих казал, че намеренията ти са твърде смели за човек, който няма да живее дълго. — Стиснал здраво меча си в една ръка, той даде знак на Седрик с другата. — Приготви се да умреш.
— Не аз, а ти ще умреш, саксонецо.
Седрик се хвърли срещу Алек и графът скочи пред Чандра и Оуен.
— Отдръпнете се — нареди той през рамо. Остриетата се сблъскаха в мига, в който Чандра и момчето стигнаха до стената, на безопасно разстояние от биещите се. Чандра гледаше уплашено схватката и се молеше на бога да даде сили на мъжа й, който все още не се беше възстановил напълно.
Стоманата разцепваше въздуха и се удряше в стомана и от силата на ударите от остриетата хвърчаха искри. Двубоят беше съревнование на сила и умения и Алек и Седрик пристъпваха в кръг с танцови стъпки. Всеки удар биваше посрещнат и блокиран и нито един от двамата не личеше да има превъзходство над другия. Внезапно, докато Алек се обръщаше, за да отбие поредния удар на Седрик, отново му се зави свят. Когато се обърна с лице към Седрик, пред него вече стояха двама шотландци.
Алек изруга тихо и се опита да оправи зрението си. Седрик замахна и Алек не успя да отбие удара. Мечът на противника му се стрелна напред, устремен към сърцето на графа. Като по чудо острието се удари в медальона на Алек, отклони се нагоре и го рани в рамото. Кръв бликна от раната и Алек чу Чандра да извиква уплашено.