Смехът на Седрик проехтя в стаята.
— Започваш да ставаш твърде бавен, саксонецо. Скоро курвата ти ще бъде моя.
Думите вбесиха Алек. Мечът му започна да се върти огромна сила и Седрик започна да отстъпва. Острието на англичанина разсече затъкнатото в колана му наметало и одраска бедрото му. След това мечът на Алек поряза хоризонтално гърдите на шотландеца. Раните бяха повърхностни и едва ли щяха да му отнемат силите, но Седрик усети, че не може да постигне превъзходство. Англичанинът беше бесен и Седрик знаеше това, но не знаеше каква свръхестествена сила влагаше такава мощ в ударите му. Внезапно шотландецът осъзна, че е настъпил краят му.
Алек продължаваше да изтласква противника си към стената, до която се бяха прилепили Чандра и момчето. Когато зрението му най-после се проясни, той им наред:
— Махнете се оттам!
Двамата се опитаха да изпълнят нареждането му, но торбите със зърно им бяха препречили пътя и те бяха принудени да се обърнат и да тръгнат в обратната по сока.
Острието на Алек продължи да се стоварва върху меча на Седрик, който отстъпваше към стената. Мечът на Алек се спусна отгоре надолу, но не улучи и се удари в пода. Седрик се извъртя и хвана косата на Чандра, която се беше развяла зад нея, докато тя тичаше към безопасно място, последвана на няколко крачки от Оуен. Тя извика от болка, когато чичо й дръпна силно косата й и миг по-късно гърбът й се озова прилепен до гърдите на Седрик. Държейки я пред себе си като щит, Седрик опря острието на меча си в гърлото й.
— Мечът ти, саксонецо! Пусни го на пода или тя ще умре!
Той едва бе изрекъл тези думи, когато входната врата се отвори с трясък. Ангус нахълта в стаята с около три дузини мъже, между които и шестимата верни последователи на Седрик. Те се разпръснаха в цялото помещение и блокираха всички изходи.
Седрик забеляза гневните им погледи и започна да се придвижва покрай стената, мина край чувалите със зърно и продължи към средата на стаята.
— Не се приближавайте — предупреди той, когато те се опитаха да се приближат — или водачката ви ще умре.
— Може да си успял да убиеш бащата, но няма да ти позволим да убиеш и дъщерята — заяви кривокракият дребосък Ангус. Той забеляза погледа на Седрик. — Да, Седрик. Истината се разчу. Знаем, че си отровил Колан. Верните ти последователи не харесаха лицето на смъртта, когато тя се изправи срещу тях. Те ни разказаха всичко. Пусни водачката ни и няма да бъдем твърде строги с теб. Посмей да я нараниш и кланът ще те разкъса на парчета. Бъди сигурен, че смъртта ти ще бъде много мъчителна.
Докато Ангус говореше, Оуен подаде факлата на един от мъжете, отиде зад групата и започна да се промъква между чувалите със зърно.
— Тъй като е очевидно, че и в двата случая ще пострадам, кучката идва с мен — освен ако не сте решили да ме оставите да напусна Лохли. — Той отстъпи няколко крачки назад и мъжете се приближиха. — Стойте по местата си. — Острието одраска кожата на Чандра. — Решавайте и не се бавете много.
С ъгълчето на окото си Алек забеляза главата на Оуен да се надига зад чувалите. Момчето бе стигнало почти до другия край на стаята.
— Мислиш ли, че когато Чандра бъде освободена, няма да бъдеш подгонен и разкъсан на парчета? — Попита той и направи две крачки напред. Седрик отстъпи също с толкова. — Пенроуз е тук, защото Джеймс заповяда да бъдеш отведен в Лондон. Ще ти бъде позволено да изживееш остатъка от дните си в Тауър. Предай се на англичаните, Седрик. Това е единственият начин да спасиш живота си.
— В затвор? Това просто е различен вид смърт. Не, предпочитам да рискувам с тресавищата. А тя ще дойде с мен.
— Седрик, ти си й чичо, тя е твоя роднина — каза Алек и се приближи още малко. — Знаеш колко важно е семейството за шотландците. Не нарушавай това доверие повече.
Седрик се изсмя и Алек отново тръгна напред. Сега той се намираше на по-малко от три метра от двамата.
— Да, тя ми е роднина — отвърна Седрик. — Но също така е и дъщеря на Колан. Ако някога той ме беше послушал, всичко това нямаше да се случи. Но не би. Онова копеле, полубрат ми, трябваше да се закълне във вярност пред Джеймс. Вината за смъртта му си е само негова. Страда заради грешките си. Агонията му беше много приятна гледка. Той не беше шотландец, беше предател. Същият като дъщеря си.
Докато Седрик говореше, погледът на Алек се беше вторачил в очите на Чандра. „Спокойно, любов моя. Спокойно“. Той повтаряше мислено тази фраза отново и отново. Оуен се надигна от чувалите зад гърба на Седрик, стиснал в ръка камата на Чандра. Вратата на тъмницата зееше само на половин метър от краката на Седрик. Алек се помоли момчето да успее.