Седрик премигна и забеляза колко много се беше приближил Алек.
— Дръпни се или кучката ще умре.
Алек кимна отсечено и камата полетя във въздуха, като се премяташе. Острието се заби в средата на гърба на Седрик. Очите му се разтвориха широко, ръката му се стегна и острието на меча му поряза гърлото на Чандра. След това Седрик се опита да си поеме дъх за последен път и очите му се обърнаха в орбитите си; мечът падна от ръката му. Той се олюля назад и повлече със себе си Чандра, но Алек вече се беше хвърлил напред. Той сграбчи ръката на Чандра и я дръпна към себе си. Тялото на Седрик падна с глухо тупване на пода на тъмницата.
Докато Ангус и хората му се втурнаха напред и обградиха Чандра и Алек, отдолу се чу силно пищене. Някой вдигна факлата над отвора в пода и освети подземието. Плъховете се бяха нахвърлили върху трупа на Седрик и ръфаха плътта му. Чандра потрепери.
— Изведи ме оттук, моля те! — каза тя и Алек незабавно я изведе на свеж въздух.
— Изглежда, че твоите поданици са се събрали, за да ти изразят почитанията си — изръмжа Ангус в отвора и затвори вратата на пода с крак. — Ела, момче. — Той даде знак на Оуен, който стоеше между чувалите. — Ти свърши великолепна работа. Всички се гордеем с теб.
Оуен беше изведен от стаята, като всички се надпреварваха да го хвалят и да го тупат по гърба. Във вътрешния двор последва кратко веселие. Мъжете откриха водачката си да стои в средата на двора и да целува англичанина, заобиколиха ги и започнаха да изразяват одобрението си с викове.
— Тук не му е мястото за това — прошепна Чандра на Алек, когато осъзна какво става около нея.
— Защо, скъпа? На тях, изглежда, им харесва.
— Хмм. — Двамата се обърнаха и видяха Ангус. — Не че искам да се натрапвам, но какво да правим с английските разбойници пред вратите? — попита той.
Алек погледна към Чандра.
— Поканете командира им заедно с няколко войника да влезе в замъка. Той трябва да се увери, че Седрик е мъртъв, за да докладва на краля.
Малко по-късно Пенроуз влезе в замъка придружен от две дузини войници, между които сър Джон и Джейсън.
— Е, братовчеде, виждам, че си спасил положението — подхвърли Уитфийлд на Алек.
— Всъщност, истинският герой е Оуен. — Той сложи ръка на раменете на момчето. — Той уби Седрик. Мисля, че трябва да го вземем с нас в Монтбърн. Той ни донесе само късмет.
Оуен се измъкна от ръката на Алек.
— Не! — извика той. — Това е моят дом. Всички млъкнаха и се втренчиха в момчето.
След малко Чандра пристъпи напред.
— Ти можеш да говориш! Защо не си го правил досега, Оуен?
— Името ми не е Оуен, а Ройс. Аз съм синът на Колан Морган. Лохли е моят дом.
Чандра го погледна намръщено. Цветът на косата му, челото, очите, брадичката — как не ги беше забелязала по-рано?
— Ела, Оу… Ройс. Да влезем вътре.
Раните на Чандра и Алек бяха почистени, след което по нейно нареждане една малка група се събра в нейната стая. От едната страна стояха Алек, Джейсън и сър Джон, а от другата — Чандра, Ангус и още неколцина шотландци, всичките старейшини на клана.
Чандра се облегна на масата и каза на Ройс:
— Да чуем историята ти.
Под погледите на толкова много хора момчето се беше изнервило. То отвори уста, но от нея не излезе звук; Ройс прочисти гърлото си и започна разказа си.
— Родил съм се преди почти тринайсет години. Майка ми живееше в една колиба на северната граница на Лохли. Водачът на клана яздел по границата, когато конят му го хвърлил. Подплашил се от патица, която излетяла под краката му. Морган от Морган бил ранен лошо. Майка ми познаваше билките и корените и докато обикаляла да ги събира, го намерила и някак успяла да го довлече в колибата си. Тя се грижила за него в продължение на почти цял месец.
Чандра погледна към Ангус.
— Спомням си за този случай — каза той. — Баща ти отсъства около месец. Беше малко след смъртта на майка ти, ако не ме лъже паметта.
— Продължавай — обърна се Чандра към Ройс. Той сви рамене.
— Е, девет месеца по-късно съм се родил аз.
— Баща ми… баща ни знаеше ли за теб?
— Знаеше. Той идваше често и ни носеше храна. Много пъти оставаше да нощува при нас. Но така и не пожела да ни вземе в замъка. Казваше, че това щяло да създаде много трудности.
Чандра предположи, че под „трудности“ баща й бе имал предвид нея, както и това, че Ройс беше незаконният син на водача на клана Морган.
— Майка ти и баща ни били ли са женени? — попита тя.
Ройс сведе глава.
— Ако са били, аз не знам за това.
— Къде е сега майка ти?
— Тя почина малко след баща ни. Затова и се преместих да живея в гората.
— Поне два пъти те каних да се преместиш да живееш с нас в замъка, нали? — Той кимна. — Защо не прие… особено след като си ми брат?