— Защото мястото ми не беше тук.
— Баща ни ли ти каза това?
— Дума по дума.
— Ако това е вярно, той е сбъркал, като го е казал. — Чандра не можеше да си представи, че баща й е бил способен да извърши подобно нещо. Но той беше горд мъж и винаги бе бдял зорко над дъщеря си. — Защо отказваше да говориш толкова дълго?
— Заради нещо, което казах отдавна.
— И какво беше то?
Ройс се пое дълбоко въздух.
— Един ден баща ни дойде в колибата. Беше след завръщането му от затвора. Помолих го да ме вземе в замъка, но той, както винаги, отказа. Ядосах се. Извиках му, че го мразя, че искам да го видя мъртъв. Две седмици по-късно той почина.
— И ти си се обвинявал за неговата смърт заради онова, което си му казал?
Той кимна.
— Заклех се никога вече да не проговоря.
— Седрик е убиецът на баща ни, Ройс. Ти нямаш нищо общо със смъртта му.
— Вече знам това.
— Затова ли реши да проговориш?
— Говоря, защото това е моят дом. Няма да го напусна. Аз отмъстих за смъртта на баща ни с твоята кама. Аз съм Морган и моето място е тук.
Чандра го огледа с гордост в очите.
— Да, ти си Морган. И мястото ти наистина е тук, защото си мой брат. По правото на келтския наследствен закон, ти трябва да бъдеш водач на клана.
— Ти си водачката. Баща ти те посочи за такава — възрази Ангус. — Това момче е… просто момче.
— Не виждате ли лицето на Колан Морган в неговото? — обърна се тя към старейшините и те кимнаха. — Не показа ли той смелостта и силата, които са му необходими, за да бъде водач?
— Показа ги — съгласи се Ангус от името на останалите. — Но все още е твърде млад за този пост.
— Така е — не отрече Чандра, — но това няма да продължи много дълго. Дойде времето аз като ваша водачка да обявя своя наследник и аз обявявам Ройс Морган. Когато той достигне приемлива за мен възраст, аз ще се откажа от поста си и ще го предам на него. Затова, братя мои, ви предлагам да го научите на всичко, което трябва да знае, и то бързо. Аз имам съпруг, чийто дом е Англия, и няма да остана в Лохли вечно. — Тя забеляза повдигнатите вежди на Алек; очевидно съпругът й бе смятал, че ще отпътуват още същата вечер. — Имате работа за вършене. Не се бавете. Брат ми очаква инструкциите ви.
Ройс падна на едно коляно пред нея и целуна ръката й.
— Благодаря, милейди — каза той, вдигнал очи към Чандра.
Тя му помогна да се изправи.
— Една прегръдка щеше да бъде достатъчна, Ройс. В крайна сметка ти си ми брат.
Момчето обви ръце около нея, притисна я бързо до себе си и се отдръпна. След това извади малката кожена торбичка, която бе взел от огнището в колибата си и която досега бе висяла на врата му. Отвори я и извади един пръстен.
— Това е пръстенът, който баща ни ми даде. Предполагам, че по право е твой.
Чандра веднага разпозна пръстена, за който се смяташе, че е бил изгубен. Тя го взе от ръката на момчето.
— Ако той ти е дал това, Ройс, значи е имал много високо мнение за теб. Дай ми ръката си. — Той се подчини и Чандра плъзна тежкия златен пръстен на показалеца му. Беше твърде голям, но тя знаеше, че Ройс няма да го изгуби. — Той е принадлежал на всеки водач на клана Морган и се предава от поколение на поколение. Някой ден ти също ще го носиш с гордост. — Тя погледна към Ангус. — Първото нещо, на което трябва да го научите, е ползата от чистотата. Вземете го и го изкъпете.
— С удоволствие — каза Ангус.
Преди Ройс да осъзнае какво става, два чифта ръце го хванаха за глезените, а други два — за мишниците. Той беше вдигнат във въздуха и изнесен от стаята.
— Интересно ще бъде да видим какъв е истинският му цвят — обади се Алек от ъгъла, в който дотогава беше седял безмълвно. След това отиде до Чандра. Беше натъжен, че Чандра се беше отказала от титлата си на водачка на клана, но не можеше да отрече, че изпитваше и облекчение. — Ти накара всички Морган да се гордеят с теб, любов моя. Те никога няма да имат друг водач като теб.
Поне не преди отново да имат за водач жена — отвърна тя и му се усмихна. В очите й се появи палаво пламъче. Забравил, че не са сами, Алек изстена и посегна да я придърпа към себе си.
Джейсън се изкашля зад тях.
— Е, братовчеди, мисля, че е време да ви оставим насаме.
— Отлична идея — съгласи се сър Джон. Той потупа Джейсън по гърба и хвана виконта, преди той да падне. След размяната на няколко любезности — Алек благодари на рицаря за помощта му, а Чандра се извини на Джейсън за удара, който му беше нанесла — двамата мъже тръгнаха към вратата.
— Джейсън — каза Алек и братовчед му се обърна. — Ще дойдеш ли да ни посетиш в Монтбърн в близко време? Имаме едни стари рани, които трябва да оставим да заздравеят. Иска ми се да започнем колкото се може по-бързо.