— Ще дойда, Алек — отвърна Джейсън и се усмихна. — Но само ако ми обещаеш, че ще се овладяваш навреме. Трябва да си поддържам изключителната външност. В крайна сметка, аз съм най-търсеният мъж в двора.
Когато вратата се затвори зад него, Чандра се изкиска.
— Знаеш ли, той е прав.
— Така ли? — подкачи я Алек вгледан в красивото й лице. — За какво?
— Той зае твоето място.
— Какво място?
— На най-търсения мъж в двора.
— Щом го иска, може да го има. Аз се интересувам повече от едно друго място.
— И кое е то?
— Ще ти покажа.
Той вдигна Чандра на ръце и тръгна към вратата, която водеше към спалнята й. Там я свали на пода и я съблече.
— Трябва да се изкъпя, Алек. Тъмницата…
— Не — каза той и ритна панталоните и ботушите си на пода. — Така си съвсем добре. Желая те, Чандра. Господи, ако знаеш колко те желая. Трябва да знам, че си истинска.
Те се метнаха на леглото и ръцете, устните и краката им се сплетоха. След това Алек се качи върху нея и желанието им експлодира в тях и около тях както никога досега. Нищо не можеше да се сравни с блаженството, което двамата изпитваха в този момент. Никоя жена не можеше да го задоволи така, както го задоволяваше Чандра. Никой мъж не можеше да бъде толкова нежен колкото Алек. Когато тихите им викове заглъхнаха, те разбраха, че това беше мелодията на вечната любов.
Малко по-късно Алек лежеше до съпругата си подпрял здравата страна на главата си върху едната си ръка; другата му ръка се плъзна ниско по корема на Чандра.
— Сигурна ли си? — попита той.
— Да. Всички признаци са налице.
— Тогава утре ще тръгнем за Монтбърн. Синът ми ще се роди там.
Чандра поклати бавно глава.
— Оставаме в Лохли.
— Защо?
— Защото Ройс има нужда от мен.
Алек сбърчи чело.
— Момчето е способно само да се грижи за себе си. Всъщност, той прави това от доста време.
— Да, но той ми е брат. Искам да го опозная по-добре.
— Надяваш се, че с него ще се сближите колкото с Девин — заяви той, знаейки колко много й липсваше братовчед й. Може би тя си мислеше, че Ройс щеше да запълни тази празнина.
— Хубаво ще бъде.
Алек сведе очи за малко.
— За Девин… Чандра, аз…
Пръстът й се допря до устните му и го накара да млъкне.
— Това беше нещастен случай. Той дори сам каза, че така било по-добре. Не страда, докато умираше. Нямаше да понеса да го гледам как умира бавно и мъчително. Може би Девин си е мислел същото. Може би тъкмо затова той постъпи по този начин.
— Да, може би си права.
Мислите за Девин я напуснаха.
— Значи оставаме в Лохли?
Алек се загледа за кратко в нея. Не бе имал възможността да й каже това, но по време на престоя си в Лондон бе отказал херцогската титла — Джеймс бе настоял, че ще я запази за сина му — и сега нямаше никакви грижи. Неговата награда беше Чандра и той я обичаше толкова много, че не можеше да й откаже нищо.
— Ако се съглася да остана, какво ще получа в замяна?
Тя се надигна.
— Това. — Устните й срещнаха неговите. Когато целувката свърши, Алек почувства как му се завива свят, но този път причината не беше раната му.
— Предполагам, че ще трябва да започнеш да ме учиш на всичко, което трябва да знам за клана Морган — каза той и прокара пръст по гърдите й. — В противен случай, в невежеството си мога да обидя някого. Безспорен факт е, скъпа, че този Ястреб е в чуждо гнездо.
Чандра се разсмя тихо.
— Тогава лягай по гръб, приказен принце, защото имам да ти разказвам дълга история.
Алек отпусна глава на възглавницата и погледна нагоре към жена си. Тя го обгърна с поглед, който обещаваше много.
Пръстите й се плъзнаха по очертанията на медальона му. Той беше спасил живота на Алек и тя беше благодарна за това.
— Това е легендата за ястреба и птиченцето — започна Чандра и когато разбра, че е готов, се отпусна върху него.
Алек едва си пое дъх.
— Звучи интересно — каза на пресекулки той и големите му ръце обхванаха бедрата й.
— Един от припевите казва: „Птиченце, птиченце, лети високо към небесата“.
— Тогава отлети нагоре, любов моя, и ме вземи със себе си.
В желанието си да задоволи своя Приказен принц, Чандра направи онова, което той искаше.