Рицарят сви рамене, взе дървената лъжица, която се намираше до купата му, и я заби в камарата овес. Той се опита да отдели малко парче от лепкавото вещество, но без успех. Загубил търпение, рицарят заби лъжицата в храната си, като същевременно я завъртя. Едно парче се отчупи и прелетя над раменете на сър Джон и Алек. Те се обърнаха и огледаха лепкавото петно върху стената.
— Ако това нещо се лепи върху стената, направо не ми се мисли какво ще стане, ако залепне за стомаха ми — каза сър Джон и се намръщи.
— Мисля, че предпочитам да не разбера това. — Подозрението на Алек се засили и той също се намръщи. Това е само предположение, което едва ли е възможно, но не мислиш ли, че цветът на това нещо съвпада с цвета на вар?
Сър Джон изръмжа утвърдително и двамата отместиха купите си и огледаха сладкишите.
— Ще се опитаме ли да ядем от това? — попита рицарят. — Или мислиш, че и то е правено със строителни материали?
Алек вдигна един сладкиш от чинията и той се разпадна в ръката му.
— Като се изключи, че вероятно са по-стари от замъка, мисля, че е по-безопасно да ги изядем в сравнение с кашата.
Зад него Чандра трябваше да прехапе устни, за да не се изсмее на висок глас. Тя наблюдаваше как саксонецът подушва сладкиша и отхапва от него. Той дъвка изгорелия сладкиш дълго време.
— Вино! — изграчи, след като на два пъти се опита да преглътне.
— Имаме само вода, милорд. — Чандра се приближи до масата и наля от безцветната течност в една ниска купа. — Надявам се, че нямате нищо против.
Алек се втренчи в купата. „По дяволите!“ — изруга той, докато използваше езика си, за да разкара от устата си безвкусната храна, която много приличаше на сурово брашно. Никакви удобства ли нямаше на това място?
— Да не би от мен да се очаква да пия от купа като котка? — попита Алек, чието раздразнение нарастваше с всяка измината минута. — Тук нямате ли чаши?
— Това е чаша. Шотландска чаша. Казва се куейч. Ако не бяхте толкова невеж и бяхте пътували повече, щяхте да го знаете.
— Невеж? Не съм пътувал? — повтори той тихо. Невеж не съм, но сигурно съм тъп, защото не проявих здравия разум да се вслушам в собствените си преценки и се съгласих да дойда в тази забравена от бога земя. Що се отнася до това колко съм пътувал, мога да те уверя, че никой нормален човек не би навлязъл в тези територии, освен ако не му бъде заповядано от краля.
— Защо ви изпраща Джеймс? — попита Чандра, като се надяваше, че нарастващият гняв ще развърже езика му.
— Това мога да кажа само на лейди Лохли, ако изобщо някога се появи.
— Тя е заета с работи, засягащи клана.
— Вече ми го казаха. На мен обаче ми се струва, че когато пристигне пратеник на краля, носещ съобщение от суверена на лейди Лохли, всичко останало е маловажно. Очевидно вие шотландците мислите по различен начин. Но това едва ли е изненадващо, след като на Морган очевидно им липсва подходящото потекло. Никой от вас не знае значението на думата приличие.
Бузите на Чандра почервеняха и тя усети как се вбесява.
— Подходящо потекло ли? — заекна тя, като отчаяно се бореше да овладее гнева си, защото знаеше, че ако избухне чичо й и останалите щяха мигновено да връхлетят върху англичаните. — И по чие определение на клана Морган му липсва онова, което наричате подходящо потекло?
— По моето — отвърна троснато Алек. — Вие проявихте изключително лоши обноски не само към мен и към хората ми, но и към нашия крал. Отнасяйки се зле с нас, вие се отнасяте зле с Джеймс. Подозирам обаче, че това поведение ви е вродено и се е утвърдило в продължение на векове — Алек чу как младата красавица заеква отново и я спря с махване на ръката. — Обществена тайна е, че различните кланове не могат да се държат цивилизовано дори със съседите си. Те постоянно воюват помежду си. Съюзяват се единствено когато някой чужд нашественик застраши Шотландия като цяло. Веднъж отблъснали завоевателя, клановете отново започват да воюват помежду си, сякаш си нямат друга работа.
— Предполагам, че когато използвате думи като чужд нашественик и завоевател, имате предвид англичаните — прекъсна го Чандра.
Тя беше права, но това не спря Алек. Беше твърде ядосан.
— Може и така да е, но фактите са си факти — подобно поведение е нецивилизовано и варварско. Твоите сънародници са диви и жестоки като земята, в която живеят. Следователно никой не може да очаква от вас да проявите и капка учтивост. Кажи ми, момиче, не си ли съгласна, че лошото посрещане, което ни беше оказано днес, е резултат от лошо поведение?