— Свършихте ли с къпането, милорд? — попита Девин, като се опитваше да се държи сериозно, но не можеше да прикрие веселите пламъчета в очите си. — Ако сте свършили, ние трябва да изпразним ваната и да я отнесем.
Алек забеляза веселието в очите на младежа. То потвърди подозренията му — огненокосата красавица беше виновна за боята във ваната му.
— Да, свърших — отвърна той и даде знак на тримата да влязат в стаята. Той гледаше как изхвърляха кофа след кофа зелена вода през прозореца, а раменете им се тресяха от едва потискания смях. Когато свършиха, обърнаха ваната настрани и я изнесоха през вратата. Между другото — обърна се Алек към младежа, — моля те да предадеш на хубавото момиче с червената коса — мисля, че се нарече Морган — че й благодаря, задето се погрижи за нуждите ми и се надявам някой ден да й се отплатя както подобава.
Лукавата усмивка изчезна от лицето на Девин.
— Бъдете сигурен, че ще й го предам, сър. — Той затвори вратата зад себе си с намерението да отиде да предупреди Чандра.
— Прав си, Монтбърн — каза сър Джон, който също бе познал Девин. — Без съмнение момичето е оцветило кожата ти. Когато най-после се срещнеш с лейди Лохли, всичко трябва да мине добре, тъй като няма да има лоши чувства, които да се отразят на първата ви среща.
— Съмнявам се, сър Джон — отвърна Алек. — Първата ни среща може наистина да мине добре, но когато тя научи за какво съм дошъл тук, сигурно бързо ще ме намрази.
— Че защо да те мрази?
Сър Джон очевидно не знаеше нищо за мисията на Алек.
— Защото кралят ме е определил за настойник на лейди Лохли. Заповядано ми е бързо да й намеря съпруг, който се е заклел във вярност на Джеймс. Не мога да си представя как една млада жена, която е предводителка на цял клан и не отговаря пред друг, освен пред себе си, ще приеме въодушевено факта, че има господар, на когото трябва да се подчинява. Приготви се за бунт, сър Джон, защото това може да се очаква, когато лейди Лохли и аз се срещнем.
Челото на рицаря се сбърчи.
— Желая ти успех, Монтбърн. Задачата ти не е лесна. Бъди сигурен, че аз и хората ми ще застанем зад теб. С малко късмет въстанието няма да бъде голямо. — Сър Джон се отправи към вратата и Алек го последва. — Става късно. Ще се видим утре сутрин.
Рицарят затвори вратата зад себе си и Алек пусна резето и отиде до леглото, което беше покрито с груб матрак. Той дръпна завивките и се огледа внимателно за пълзящи гадини между тях. Когато не забеляза нищо необичайно, свали кърпата от кръста си и седна върху леглото. Голият му меч бе поставен на пода, на една ръка разстояние. Духна свещта, изтегна се по гръб с ръце под главата си и се втренчи през тъмнината в грубия каменен таван.
Значи онази свадливка бе решила, че той трябва да бъде наказан за грубостта си. Вярно, че не се бе държал като кавалер. Но пък и кланът Морган не бе показал особена щедрост. Алек реши, че малката лисица скоро щеше да си получи заслуженото. Наказанието й нямаше да бъде тежко, тъй като той не искаше да бъде строг с нея. Тя го интересуваше, възбуждаше го, изкушаваше го. Уверен, че ще й се реваншира и ще си открадне една-две целувки от нея, Алек се ухили в тъмнината. Голяма изненада очакваше малката лисица. Проклетият саксонец щеше да направи живота й черен.
В другия край на същия коридор, в една добре обзаведена стая, Чандра лежеше в леглото си и се тресеше от смях. Смехът й изпълваше ушите на Девин, но той стоеше със сериозно изражение на лицето си.
— Чандра, казвам ти, че той знае кой е отговорен за тази шега и смята да ти се отплати както подобава.
— О, Девин, я стига! — каза тя и седна в леглото си. — Тревожиш се твърде много. — Тя скочи от огромното легло с балдахин. — И какво може да ми направи саксонецът? Преди да се озове на две крачки от мен, главата му ще се търкулне на пода.
— Ти невинаги си пред очите на Седрик. Възможно е англичанинът да те намери, когато си сама. Какво ще направиш тогава?
— Ще изпищя. Това би трябвало да го откаже.
— Чандра, много скоро няма да бъдеш толкова уверена. Запомни ми думите. По-добре не тръгвай никъде без кама.
— Не искам саксонецът да бъде наранен, Девин. Джеймс няма да остави подобно нещо ненаказано. Освен това, Монтбърн вече си плати за прегрешенията. Утре лейди Лохли ще нагости богато гостите си. С тях ще се държат като с крале. А сега ми се иска да разбера защо той е дошъл тук. — Жените, които бяха прислужвали по време на вечерята, бяха докладвали на Чандра, че англичаните не искали да говорят. — Ангус успя ли да претърси нещата му, преди да бъдат отнесени в стаята му?