След един такъв катастрофален брак Алек беше доволен да си остане вдовец. През следващите шест години той бе имал много любовници, последната, от които беше Фелисия Емори. Едва когато му дойдеше времето да стане баща на наследник, графът щеше да се ожени отново, но този път смяташе сам да си избере съпругата. Тя щеше да бъде жизнерадостна, желаеща да задоволи всичките му желания. Алек се усмихна на себе си; какъвто си беше страстен, ако намереше такава жена, едва ли някога щяха да излязат от леглото. Докато обаче не намереше такава жена, никой не можеше да го накара отново да си навлече брачния хомот.
Мекото тяло до него се размърда и ръката на Фелисия се промъкна през гърдите му към стегнатия му стомах. Алек едва успя да се въздържи да не изпъшка.
— Изчакай в коридора, Марлоу — заповяда той на слугата, който все още гледаше в тавана. — Ще те повикам, когато съм готов с отговора.
Когато вратата се затвори, Фелисия седна в леглото. Чаршафът се свлече до бедрата й. Пищните й гърди се притиснаха в гърба на Алек, тя положи глава върху рамото му и опипа пергамента, на който беше написано писмото от краля.
— Не те ли интересува какво има да ти каже Джеймс? — попита тя. Уверена, че владетелят им беше дал така мечтаното херцогство на любовника й, Фелисия усещаше как сърцето й ще се пръсне от вълнение. — Прочети го, скъпи. Побързай.
Алек също смяташе, че в писмото го уведомяват, че получава титлата херцог, но се чудеше каква цена трябваше да плати за това. Джеймс и съпругата му Ан Датска бяха известни с прахосничеството си. Джеймс беше печално известен и с това, че щедро даряваше титли на приближените си — първо рицарско звание, след това баронство — но не го правеше от добро сърце. За тази чест получателят беше длъжен да плати солидна сума, а ако откажеше да приеме титлата, Джеймс го глобяваше със сума многократно по-голяма от исканата за титлата. Джеймс бе измислил този оригинален план по идея на лорд Сейлсбъри, за да напълни изпразнената си хазна. Алек реши, че владетелят му не е глупак. Нямаше съмнение, че херцогството му се даваше под условие. С нарастващ скептицизъм той отново се запита дали ще може да плати цената на краля.
— Е? — подкани го нетърпеливо Фелисия.
Алек бавно отвори пакета. В него се намираше втори запечатан документ. Той сложи втория пергамент встрани и прочете съдържанието на първия, след което се изправи рязко и главата на Фелисия се удари в дървото зад нея. Алек изруга.
Докато търкаше цицината на главата си, Фелисия попита:
— Какво има? Какво се е случило?
Той я погледна и когато видя пламъка на гнева в дълбините на очите му, Фелисия сподави една въздишка на уплаха. Тя знаеше, че Алек има избухлив характер, но само един-два пъти бе наблюдавала какво се случва, когато е гневен. За нейно щастие гневът му не беше насочен към нея. Но тя никога досега не го беше виждала толкова ядосан. Без да се усети, Фелисия се отдръпна от любовника си.
— Да не би Джеймс да ти отказва херцогството? — попита тя, като се вглеждаше внимателно в него.
— Не — отвърна той през стиснати зъби. — Получавам го, но на твърде голяма цена.
— Алек, от всички благородници в Англия ти си човекът, който спокойно може да плати таксата му. — Тя се заигра с тежката златна верига на гърдите му. — Твоето богатство надхвърля богатството на почти всички останали.
— Той не иска златото ми, Фелисия.
Тя се втренчи в него с удивление.
— Ако не иска пари, тогава за какво те моли?
— Това не е молба, а кралска заповед. Ако му откажа, най-вероятно ще се озова заключен в Тауър, може би дори в същата килия, която е била обитавана от покойния ти съпруг.
— Хари? Няма начин да си разгневил Джеймс, както го направи Хари. В крайна сметка, ти си един от фаворитите му в двора.
Алек я погледна изпитателно.
— Фаворити ли? Ти да не ме сравняваш с хора като Хей, Хърбърт и Кар? — Имаше предвид тримата най-известни приятели на краля.