Смехът на Фелисия изпълни стаята.
— Не исках да кажа това, скъпи. И аз, и всички останали — включително и Джеймс — знаем, че ти се интересуваш единствено от жени. Имах предвид, че кралят те цени като приятел и затова никога няма да те прати в Тауър.
Алек погледна към писмото, без да отвърне, и Фелисия продължи да говори.
— Джеймс вкара Хари там, за да му даде урок. Трябваше да бъде само за един месец. Ако Хари не се беше самозабравил дотолкова, че да направи онази глупава забележка за Кар, днес щеше да бъде още жив. Никой не си бе и помислял, че той ще се простуди и ще умре толкова бързо, най-малкото пък Джеймс. Не, Алек, той не би рискувал да те загуби. Твоето приятелство означава твърде много за него.
— Така ли?
— Да, така.
— Е, сега му е дошло времето да проверим това.
— По какъв начин? — Като не получи отговор, Фелисия усети, че започва да се тревожи от потайността на любовника си. — Алек, кажи ми какво иска той от теб.
— Нашият суверен ме е направил настойник на някакво шотландско момиченце, някоя си Чандра Морган. Тя е наследница на Лохли, земите му и баронството — лейди Лохли, ако изобщо може да бъде наречена така е водачка на клана си, Морган от Морган. Джеймс се страхува, че предстои някакво въстание, и ми нарежда да отида в Северна Шотландия, където да се погрижа тя да се омъжи за човек, който се е заклел във вярност към краля и короната. Докато не изпълня заповедта, нямам право да се връщам в Англия.
— Това ли е всичко? — попита тя, озадачена от силата на гнева му.
— Дали това е всичко! — Алек скочи от леглото и започна да крачи гол из спалнята. — По дяволите, Фелисия! — извика той, като прокарваше нервно ръка през гъстата си черна коса. — Джеймс знае, че не мога да понасям шотландците, особено пък онези от най-северните райони. Те всички са диваци — мръсни, невъзпитани варвари, които тичат голи из горите и хълмовете. — Смехът на Фелисия го накара да се обърне рязко. — Какво ти е толкова смешно?
Леденият поглед на Алек я накара да си придаде сериозно изражение, но това не й се удаде.
— Не ми се присмивай, Фелисия — предупреди я той, като спря пред ръба на леглото. — Защо се смееш?
— Говориш за голи диваци, докато ти самият крачиш из стаята, както майка те е родила. Що се отнася до подигравките, може би не аз, а Джеймс се смее най-високо.
— И за какво ще се смее, ако мога да попитам?
— Не се ли чу как описа шотландците току-що? Когато си в двора, ти говориш същите неща, но за твое щастие се изразяваш малко по-дипломатично. Джеймс знае, че си му верен и че си готов да дадеш живота си за него. Той знае и че си противник на обединена Британия. Но ти не трябва да забравяш, че той е роден в Шотландия и че много преди да стане владетел на Англия, е бил шотландски крал. Може би те изпраща там с двойна цел.
— И каква е тя?
— Като негов верен поданик, трябва да потушиш въстанието, за което спомена. Той знае, че ако има човек, който може да попречи на клановете да въстанат, това си ти.
— И?
— Какво наказание би предпочел? Да те заключат в Тауър или да отидеш в Шотландия?
Алек се хвърли върху леглото.
— Значи той възнамерява да ми даде урок, така ли? Може би трябва да обърна залозите срещу него.
— Какво искаш да кажеш?
— Той може да си задържи херцогството. На мен ми е предостатъчно да бъда граф. Пък и лесно мога да оцелея един месец в Тауър. Аз не съм слабак като Хари.
Фелисия се замисли. Не искаше Алек да бъде хвърлен в Тауър, но още по-малко й се искаше той да откаже титлата. Да бъде херцогиня, за нея беше по-важно от всичко друго. Не беше флиртувала и не беше използвала всички познати й методи, за да влезе в леглото му само защото си мислеше, че той е изключителен любовник. Той наистина беше такъв и това откритие се бе оказало неочаквана награда за нея, но основното желание на Фелисия беше не да има самия мъж, а властта, която той имаше в двора. Алек вече бе един от фаворитите на Джеймс, а като херцог щеше да се радва на още по-голямо уважение, Фелисия се надяваше да сподели тази чест, като се омъжи за него.
За нещастие плановете й да го оплете постоянно се проваляха. Тя не можеше да го накара да се ожени за нея, като му каже, че е бременна, тъй като Алек беше твърде внимателен. Той никога не отиваше при нея без защита. До днес.
Под наставленията на един французин, който бе влязъл в двора само преди две седмици, Фелисия бе приложила наученото върху Алек. Страстните й желания и еротичните й фантазии го бяха накарали да забрави всякаква предпазливост. По нейните изчисления днес беше денят, в който тя можеше да зачене. Точно по тази причина беше пристигнала от Лондон сутринта. Ако помпозният иконом не се беше разчукал на вратата, семето на Алек вече щеше да е намерило целта си.