— Не че ми влиза в работата — рекох, — но ако мислите, че ще ви олекне…
Той рязко кимна.
— Двама души може да се срещнат случайно на някоя пейка в парка и да заприказват за господа. Правило ли ви е впечатление? Хора, които и пред най-добрите си приятели няма да отворят дума за това.
— Така е.
Той отпи и погледна към отсрещната страна на езерото.
— Чудесно момиче беше — произнесе с нежност в гласа. — Езичето й беше остричко, но иначе си я биваше. Влюбихме се от пръв поглед, Мюриъл и аз. Запознахме се в едно заведение в Ривърсайд, преди година и три месеца. В такива заведения момичета като Мюриъл обикновено не стъпват, но на, случи се. Оженихме се. Много я обичах. Знаех колко ми е провървяло. Но излязох мръсник и не играх честно играта.
Размърдах се, за да му покажа, че все още съм там, но не се обадих от страх да не прекъсна потока на мислите му. Седях с чашата в ръка, без да съм я докоснал. Обичам да си пийвам, но не и когато служа на хората като интимен дневник. Той продължи с тъга в гласа:
— Ама нали знаете какво става, като се ожени човек. Мине не мине известно време, и на мъж като мен — обикновен нехранимайко и нищо повече — му се приисква да опита нещо чуждо. Кофти е, съгласен съм, но си е факт.
Погледна ме и аз се съгласих, че и друг път съм чувал същото мнение.
Той пресуши и втората чаша. Подадох му шишето. На съседен бор кацна сойка и заскача от клон на клон, без да помръдва криле или да спре за миг, колкото за равновесие.
— Така си е — заговори отново Бил Чес. — Всички планинци са шантави и аз също започвам да откачам. Така хубаво се бях подредил — наем не плащам, всеки месец си получавам прилична пенсийка, вложил съм половината от обезщетението за крака в сигурни военни акции, женен бях за най-хубавата блондинка, която човек може да си представи, но през цялото време не съм бил с всичкия си, без да го знам обаче. Хукнах подир оная — посочи ядно секвоената вила на отсрещния бряг. Късното следобедно слънце я правеше да изглежда кървавочервена. — Насред двора, пред прозорците, така да се каже, и то с тая лъскава никаквица, дето пет пари не давам за нея. Божичко, къде ми беше умът!
Изпи и третата си чаша и закрепи бутилката върху камъка. Извади цигара от джоба на ризата, драсна клечка кибрит о нокътя на палеца си и запафка забързано. Дишах с отворена уста, безмълвен като крадец зад завеса.
— Като съм решил да върша идиотщини, поне да бях мръднал малко по-встрани от къщи или да се бях спрял на нещо по-различно — проговори той след продължително мълчание. — Пък то оная пачавра е руса като Мюриъл, и фигурата й същата, и всичкото, та чак и цветът на очите. Обаче, братко, тук свършва цялата прилика. Хваща окото, не ще и дума, но да кажа, че е нещо кой знае какво… Или че страшно съм си паднал по нея… Та значи събирам аз оная заран боклука около къщата и го горя и изобщо си гледам работата както винаги. А тя излиза от задната врата в прозрачна пижама — толкоз тънка, че всичко й се вижда. И ми вика с мързеливия си противен глас: „Ела да пийнеш една чашка, Бил. Какво си се разработил на това хубаво време.“ А на мен колко ми трябва — при думата чашка веднага отидох до кухненската врата и си пийнах. После още една и още една и докато се огледам — вече бях вътре в къщата. И колкото повече се приближавам до нея, толкоз по-приканващи стават очите й. — Той млъкна и ме огледа строго, немигащо. — Питахте ме дали леглата са удобни и аз се разбеснях. Нищо лошо не искахте да кажете, но нали съм натежал от спомени… Да, леглото, което опитах, беше много удобно. — Отново замълча, а аз оставих думите му да увиснат във въздуха. Сетне тупнаха тежко и след тях настъпи тишина. Той се наведе, за да вземе шишето от камъка, и се втренчи в него. Сякаш се бореше с мислите си. Отпи огромна яростна глътка направо от бутилката и завинти капачката плътно, като че ли искаше да подчертае нещо с това. Взе едно камъче и го метна по водата. — Върнах се тук по стената на бента — продължи бавно, с надебелен от уискито глас. — Доволен като не знам какво. Налудувал се и му се разминало! Туй мъжете понякога сме много глупави. Само че нищо не може да ти се размине! Нищо! Мюриъл ми даде да разбера, без дори да повиши глас. Даде ми да разбера някои работи за мен самия — неща, за които не съм и подозирал. Ами да, чудесно ми се размина!
— Значи ви е оставила — обадих се, когато мълчанието му продължи.
— Още същата нощ. Дори не си бях тук. Чувствувах се тъй отвратително, че нямах сили да остана поне донякъде трезвен. Метнах се във форда и отидох отсреща, на северната страна на езерото, при двама нехранимайковци като мен и здравата се налюсках. Само дето не ми стана по-добре. Прибрах се към четири сутринта и Мюриъл си беше отишла. Стегнала си куфарите и заминала, нищо не беше оставила освен бележка на скрина и крем за лице по възглавницата.