Измъкна от опърпан стар портфейл оръфана по краищата синя хартийка и ми я подаде. Беше откъсната от бележка на скрина и крем за лице по възглавницата.
„Съжалявам, Бил, но по-скоро ще умра, отколкото да продължа да живея с теб. Мюриъл“
Върнах му я.
— А онази отсреща? — попитах, като посочих с поглед секвоената вила.
Бил Чес вдигна едно плоско камъче от земята и се опита да го накара да подскача по водите на езерото, но не сполучи.
— Онази какво, нищо. И тя си замина същата нощ. Повече не я видях. И хич не ща да я виждам. Мюриъл цял месец вече не се обажда — нито думичка. Представа си нямам къде може да бъде. Сигурно е с някой мъж. Дано да се държи с нея по-добре от мен.
Той стана, извади от джоба си връзка с ключове и ги разтърси.
— Така че, ако искате да видите вилата на Кингзли, заповядайте. И благодаря, че изслушахте мелодрамата ми. Също и за уискито. Хайде.
Взе до половина пълното шише и ми го подаде.
Глава 6
Спуснахме се по наклона към брега на езерото и тесния бент. Бил Чес мяташе крак пред мен, като се държеше за въжето, закрепено за железни подпори. На едно място водата мързеливо подлизваше бетона.
— Утре заран ще пусна малко да потече по воденичното колело — рече той през рамо. — То и без туй за нищо не става. Едни кинаджии го монтирали там преди три години. Снимали филм на това място. И пристанчето е тяхна работа. Повечето от нещата, които построили, били разрушени и махнати, но Кингзли ги накарал да запазят пристана и колелото. Да бъдело по-живописно.
Тръгнах подире му по солидните дървени стъпала, които водеха към предната веранда на вилата. Той отключи и влязохме в притаената топлина. В затворената стая беше почти горещо. Светлината, промъкваща се през косите пречки на щорите, оставяше тесни ивици по пода. Холът беше просторен, весел, застлан с индиански черги, мебелите бяха планински тип, тапицирани, с метални сглобки, пердетата — кретонени, подът — обикновен, дървен, изобилствуваха какви ли не лампи, а в единия ъгъл забелязах вградено барче с високи кръгли табуретки. Стаята бе чиста, разтребена и нямаше вид на внезапно напусната.
Преминахме към спалните. В двете имаше еднакви единични легла, а в третата — голяма спалня с кремава покривка, цялата в бродирани с вълнена прежда морави мотиви. „Спалнята на домакините“ — осведоми ме Бил Чес. Върху тоалетката от полирано дърво бяха наредени тоалетни принадлежности и други дреболии от нефритовозелен емайл и неръждаема стомана, както и какви ли не козметични мазила. Две от бурканчетата с крем за лице бяха с къдравата златиста емблема на компанията „Гилърлейн“. Една цяла стена представляваше вграден гардероб с плъзгащи се врати. Отворих го и надникнах вътре. Беше претъпкан с женски дрехи, каквито се носят на курорт. Бил Чес ме наблюдаваше кисело, докато ги отмятах на закачалките им. Затворих вратата и издърпах чекмеджето за обувки под гардероба. Вътре имаше поне пет-шест чисто нови чифта. Затворих го и станах.
Бил Чес стоеше пред мен, разкрачил войнствено крака, вирнал брадичка, стиснал тежки ръце в юмруци на хълбоците си.
— Защо трябваше да се ровите из женските дрехи? — попита сърдито.
— Имам си причини. Например мисис Кингзли не се е прибрала у дома, след като си е тръгнала оттук. Мъжът й не я е виждал оттогава. Не знае къде е.
Той отпусна ръце и бавно завъртя юмруци при бедрата си.
— Наистина си ченге — изръмжа. — Първото впечатление винаги си е точно. Ама се оставих да ме баламосваш. Че и всичко си разправих. Само дето не ти плаках на гърдите. Боже, какъв съм тъпанар!
— Мога да уважа тайната ви не по-зле от всеки друг — уверих го аз, заобиколих го и минах в кухнята.
Бялозелената комбинирана печка беше огромна, умивалникът бе изработен от лакиран жълт чам, откъм черния вход имаше инсталиран автоматичен бойлер, а точно насреща се минаваше във весела малка трапезария с много прозорци и скъпа столова от някаква изкуствена материя. Етажерките радваха окото с многоцветните си паници, чаши и сервиз от метални подноси.
Всичко беше изрядно. Никакви мръсни съдове върху дъската за отцеждане, никакви използувани чаши или празни бутилки не се въргаляха наоколо. Не видях и следа от мравки или мухи. Може мисис Дерас Кингзли да се е отдавала на разпуснат живот, но поне е успявала да го върши, без да оставя подире си обичайната артистична свинщина.