На дъното зърнах нещо като подводен под. Не разбрах каква е тази работа. Попитах го.
— Преди да построят бента, тук е имало пристан за лодки. Когато водата се покачила, той останал на два метра дълбочина.
Към един стълб беше завързана с проядено въже плоскодънна лодка и леко се поклащаше на водата. Едва забележимо помръдваше, на пръв поглед беше дори неподвижна. Въздухът беше тих, спокоен, напоен със слънце и безмълвие, каквото в градовете няма. Можех да остана с часове така, без да правя нищо, забравил за Дерас Кингзли, жена му и многобройните й гаджета.
Нещо се размърда тежко до мен и Бил Чес произнесе: „Виж!“, с глас, който отекна като планински гръм.
Коравите му пръсти се впиха в ръката ми, та чак ми прилоша. Беше се надвесил над парапета и зяпаше надолу като обезумял, с пребледняло лице, доколкото това можеше да се каже за загорял тен като неговия. Аз също погледнах надолу към потъналия пристан.
До ръба на зеленясалата дървена платформа нещо ми махна вяло от дълбините, поколеба се и махна отново изпод дъсчения под.
Това нещо приличаше твърде много на човешка ръка.
Бил Чес се изправи вдървено. Обърна се, без да каже дума, и закуцука назад по пристана. Наведе се към купчина големи камъни и се напъна да ги разклати. Чух тежкото му дишане. Откърти един огромен къс, вдигна го на височината на гърдите си и се затътри към мен. Камъкът тежеше поне петдесет кила. Жилите на врата му под изопнатата загоряла кожа се обтегнаха като корабни въжета. Зъбите му бяха стиснати и въздухът свистеше между тях.
Стигна края на пристана, спря, за да запази равновесие, и вдигна камъка високо над главата си. Миг го държа неподвижно, с вторачени надолу, преценяващи очи. От устата му се изтръгна измъчен възглас, тялото му се удари в парапета и го разтърси, а тежкият камък разцепи водата.
Вълната, вдигната от цамбурването му, стигна чак горе до нас. Отломъкът падна право надолу, удари ръба на потъналия пристан, и то почти на същото място, откъдето ни бе махало нещото.
Миг по-късно водата бе само хаотично клокочене, сетне вълните, образували концентрични кръгове, се уголемиха, устремиха се надалеч, като ставаха все по-малки, с разпенени гребени; чу се тъп пукот, сякаш дърво се сцепи под водата, и имах чувството, че звукът стигна до слуха ми много след като е трябвало да го чуя.
Почерняла от времето изгнила дъска изскочи внезапно на повърхността, разръфаният й край се вирна нагоре с около две педи, плесна глухо във водата я отплава.
Дълбините отново се избистриха. Нещо се размърда там, ала не беше дъска. Заиздига се бавно, с безпределелно нехайна вялост — дълго, тъмно и изкривенно — и лениво се превърташе, докато наближаваше повърхността. Проби я безгрижно, леко, без да бърза. Показа се вълнена материя, прогизнала и потъмняла, кожено сако, по-черно от мастило, панталони. После обувки и нещо, което се издуваше злокобно между обувките и маншетите на панталоните. Накрая вълна от тъмноруса коса, изопната от водата; задържа се за миг така, сякаш ефектът бе предварително пресметнат, сетне отново се омота и разбърка.
Нещото се преобърна още веднъж, една ръка плесна едва-едва над водата, а подутата китка, с която завършваше, бе неестествена. Тогава се появи лицето. Набъбнала, кашава сивобяла маса без черти, без очи, без уста. Къс сиво тесто, кошмар с човешка коса.
Там, където някога е била шията, се бе впила тежка огърлица от едри, неравни зелени камъни, съединени с нещо лъскаво.
Бил Чес се бе вкопчил в парапета, кокалчетата на ръцете му бяха като от полирана кост.
— Мюриъл — изкряка той. — Боже господи, това е Мюриъл!
Гласът му стигна до мен някъде много отдалеч, през планините, през смълчания гъсталак от дървета.
Глава 7
Единият край на подобната на тезгях преграда зад прозореца на дъсчената барака бе затрупан от прашни папки. По остъклената горна част на вратата бе написано с олющена черна боя: „НАЧАЛНИК НА ПОЛИЦИЯТА. НАЧАЛНИК НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА. ТЪРГОВСКА ПАЛАТА“. В долните ъгли към стъклото бяха прикрепени емблемите на USO2 и Червения кръст.
Влязох. Левият ъгъл беше зает от тумбеста печка, другият, зад преградата, от старомодно писалище. На стената бе окачена голяма хелиографна карта на района, а до нея — табло с четири куки, на едната от които висеше протрито и изпокърпено моряшко сетре с вдигаща се като качулка яка. Върху плота на преградата, до прашните папки, зърнах обичайната нащърбена писалка, многократно използувана попивателна преса и омацано шише с клеясало мастило. Стената в дъното до писалището беше покрита е телефонни номера, изписани с цифри, които щяха да издържат колкото и дъските, а на вид сякаш бяха работа на дете.
2
Доброволна женска организация в САЩ за устройване на концерти и забавления за войниците. — Б. пр.