— За да обезпокоя човека, трябва първо да ме убедите, че е нужно — упорито настоя той.
Така че се наложи да седнем на земята и да му разкажем всичко. Той ни изслуша мълчаливо, без да мига. Накрая ми рече:
— Ако питаш мен, много особено работиш за клиентите си. Моето мнение, момчета, е, че вършите грешка. Ще отидем да проверим. Аз ще вляза пръв — в случай, че се окажете прави и Кингзли вземе да стреля от безизходица. Шкембето ми е голямо. Лесно се цели.
Станахме и тръгнахме да заобикаляме езерото по дългата страна. Когато стигнахме до малкия пристан, попитах:
— Направиха ли й аутопсия, шерифе?
Патън кимна.
— Наистина се е удавила. Убедени са, че това е причината за смъртта. Нито е заклана с нож, нито е застреляна, нито й е пукната главата. По тялото й има белези, но са толкоз много, че нищо не става ясно. И поначало трупът не се поддаваше на добра обработка.
Дегармо пребледня и веднага придоби сърдит вид.
— Сигурно не биваше да го казвам, лейтенанте — благо додаде шерифът. — Не е лесно да го преглътне човек. А ти май добре си познавал дамата.
— По-бързо да свършваме с нашата си работа — сопна се полицаят.
Продължихме по брега, докато стигнахме до вилата на Кингзли. Изкачихме се по солидните стъпала. Патън прекоси безшумно верандата и посегна към мрежестата врата срещу комари. Не беше заключена. Той отвори и натисна дръжката на входната врата. Тя също се оказа отключена. Патън остана с натисната дръжка в ръка, без да отваря, а Дегармо придържа мрежата. Чак тогава шерифът влезе в стаята.
Дерас Кингзли се бе отпуснал със затворени очи в дълбоко меко кресло до незапалената камина. На масичката имаше празна чаша и почти празна бутилка скоч. Цялата стая ухаеше на уиски. Чинията до шишето се задъхваше от фасове. Най-отгоре имаше две смачкани кутии от цигари.
Прозорците бяха затворени до един. Вътре бе спарено, горещо. Кингзли беше навлечен с пуловер, лицето му — зачервено, отпуснато. Хъркаше с ръце, отпуснати покрай страничните облегалки на креслото, а връхчетата на пръстите му почти докосваха пода.
Патън застана на няколко крачки от него и дълго го гледа, преди да произнесе спокойно, с нетрепващ глас:
— Мистър Кингзли, трябва да си поприказваме.
Глава 38
Кингзли се стресна, отвори очи и ни изгледа, без да помръдне глава. Първо Патън, сетне Дегармо и накрая мен. Погледът му беше мътен, но изведнъж рязко се избистри. Бавно се изправи и потърка лице.
— Бях заспал — каза. — Трябва да има два часа. Напих се като прасе. Във всеки случай много повече, отколкото ми се искаше.
И пак отпусна безжизнено ръце.
— Това е лейтенант Дегармо от полицията в Бей Сити — рече Патън. — Иска да поговори с вас.
Кингзли хвърли един поглед на Дегармо, след което очите му се спряха на мен. Този път гласът му прозвуча трезв, тих и смъртно уморен:
— Оставихте ги значи да я хванат?
— Щях да го направя, но не можах.
Той се замисли над думите ми, загледан в Дегармо. Патън беше разтворил входната врата, после вдигна кафявите щори на двата прозореца и също ги отвори. Седна в един стол и скръсти ръце на корема си.
Дегармо не откъсваше свиреп поглед от Кингзли.
— Жена ви е мъртва, Кингзли — съобщи той грубо. — Ако това изобщо е новина за вас.
Кингзли го зяпна, после навлажни устни.
— Не ви ли се струва много спокоен? — продължи полицаят. — Покажи му шала.
Аз извадих от джоба си жълто-зеления шал и леко го размахах. Дегармо го посочи с палец.
— Ваш ли е?
Кингзли кимна. И отново облиза устни.
— Много небрежно сте го оставили там — каза Дегармо. Той дишаше напрегнато, носът му пребледня, а двете бръчки от ноздрите до крайчетата на устата му сякаш станаха по-дълбоки.
— Къде съм го оставил небрежно? — много тихо попита Кингзли.
Почти не бе погледнал шала. А мен — изобщо.
— В жилищната сграда „Гранада“ на Осма улица в Бей Сити. Апартамент номер шестстотин и осемнайсет. Нещо ново ли ви съобщавам?
Този път Кингзли бавно вдигна очи към мен.
— Тя там ли беше? — попита едва чуто. Аз кимнах.
— Не искаше да ходя при нея, но аз настоях да разговаряме, преди да й дам парите. Призна, че е убила Лейвъри. Извади пистолет и възнамеряваше да ме подложи на същото лечение. Някой обаче изскочи иззад завесата н ме зашемети с удар по главата, без аз да видя кой е. Когато дойдох на себе си, тя беше мъртва.
Разказах му как бе умряла и как изглеждаше, как постъпих аз и как бе постъпено с мен. Той ме изслуша, без да трепне. Когато свърших, махна нехайно към шалчето.
— А това какво общо има с цялата работа?
— Лейтенантът го тълкува като улика, че именно вие сте били скрит зад завесата.