Кингзли стисна облегалките на креслото, но не издаде звук — никакъв звук.
Глава 39
Отново настъпи тежка тишина. Наруши я Патън с бавния си старателен говор:
— Ти май не знаеш какво приказваш. Да не би Бил Чес да не познава собствената си жена?
— След едномесечен престой в езерото? Облечена в дрехите на жена му и накичена е нейни дрънкулки? С подгизнала от водата руса коса и с неузнаваемо лице? Защо изобщо ще се усъмни? Оставила бележка, която може да се тълкува като писмо на самоубиец. Изчезнала. Били се скарали. От дрехите и колата й — нито следа. Цял месец не му се обаждала. Представа нямал къде може да бъде. И в този момент изплува трупът с дрехите на Мюриъл. Руса коса, с фигура като на жена му. Разлики, разбира се-, е имало и при подозрение за друга самоличност на трупа сигурно щяха да бъдат открити и проверени. Но основания за това не са съществували. Кристал Кингзли била жива. Заминала с Лейвъри. Оставила колата си в Сан Бернардино. Телеграфирала на мъжа си от Ел Пасо. Така че, що се отнася до Бил Чес, с нея всичко било ясно. Дори не се сещал за мисис Кингзли. По никакъв начин не се връзвала с неговото нещастие. Откъде накъде?
— Сам трябваше да се сетя — обади се Патън. — Но дори да ми беше минало през ума, щях да отхвърля тази мисъл като налудничава. Твърде е неправдоподобна.
— На пръв поглед да — съгласих се аз. — Но само на пръв поглед. Да предположим, че тялото не беше изплувало от езерото цяла година — освен ако не бъде търсено с канджа. Просто Мюриъл Чес изчезнала и никой няма да си направи труда да я дири. Докато мисис Кингзли е друга работа. Тя има пари, приятели, загрижен съпруг. Нея ще я търсят, както и става в крайна сметка. Но не веднага, първо нещо трябва да предизвика подозрения. А дотогава може да минат месеци. Съществува вероятност да се претърси с канджи езерото, но ако следите и в случай на дирене отведат макар и само в Сан Бернардино и се окаже, че оттам е взела влака в източна посока, то тогава едва ли ще претърсят езерото. Пък в краен случай дори това да стане и да намерят труп, шансът тон да бъде правилно идентифициран е твърде малък. Бил Чес е арестуван за убийството на жена си. Спокойно можеха и да го осъдят, ако питате мен, и в такъв случай въпросът с трупа в езерото щеше да е приключил. Кристал Кингзли все така ще е изчезнала, но ще мине за сметка на неразрешените загадки. Накрая ще се приеме, че е била сполетяна от нещо лошо и вероятно не е вече сред живите. Никой обаче няма да знае къде, кога и как е станало това. Ако не беше Лейвъри, сега нямаше да обсъждаме тук тази история. Лейвъри е ключът към всичко. Той се случва в хотел „Прескът“ в Сан Бернардино през същата нощ, когато се предполага, че Кристал Кингзли е напуснала вилата край езерото. Вижда една жена, която кара колата на Кристал, облечена в нейните дрехи, и разбира се, я познава. Но едва ли подозира, че нещо не е наред. Няма защо да знае, че това са дрехите на мисис Кингзли или че жената току-що е наредила да приберат колата й в гаража на хотела. Той просто смята, че е срещнал Мюриъл Чес. А тя се погрижва за всичко останало.
Млъкнах и изчаках някой да се обади. Но и те мълчаха. Патън седеше неподвижно на стола, скръстил доволно пухкавите си гладки ръце върху корема. Кингзли бе облегнал глава назад, притворил очи, без да мърда. Дегармо стоеше облегнат на стената до камината, напрегнат, пребледнял и хладен — едър, суров, непреклонен мъж, чиито мисли бяха скрити някъде много дълбоко. Тогава продължих:
— Ако Мюриъл Чес е играла ролята на Кристал Кингзли, значи тя е убийцата. Това е елементарно. Дайте да анализираме нещата. Знаем коя е и що за човек е била. Преди да срещне Бил Чес и да се омъжи за него, тя е извършила вече едно убийство. Като медицинска сестра в кабинета на доктор Олмър и негова любовница тя убива жена му така хитроумно, че докторът е принуден да я прикрие. Много умеела да кара мъжете да играят по свирката й. Познанството ми с нея не продължи достатъчно дълго, за да разбера как става това, но фактът си е факт. Той се доказва и от онова, което тя направи с Лейвъри. Мюриъл просто убива всеки, който й пречи, а случаят с жената на Кингзли е точно такъв. Нямах намерение да зачеквам тази тема, но тя вече е без значение. Кристал Кингзли също умеела да върти мъжете на малкия си пръст. Намотала и Бил Чес, а жена му не била от онези, дето ще се примирят с усмивка. Да не говорим, че животът тук в планината й бил дошъл до гуша — убеден съм в това — и искала да се измъкне. Ала й трябвали пари. Опитала да си ги набави чрез Олмър, но това пуснало Дегармо по следите й. Тя се изплашила. С човек като него не можеш да си сигурен. И напълно основателно не ти е имала доверие, а, Дегармо? Той помръдна крак.