— Времето ти изтича, приятел — изрече мрачно. — Кажи си приказката, докато още имаш възможност.
— Милдред можела да мине и без колата, дрехите, документите и всичко останало на Кристал Кингзли, но те все пак й дошли добре. Парите също — Кингзли твърди, че жена му обичала да носи големи суми. Сигурно е имала и бижута, които в крайна сметка също могат да се обърнат в налични. Всичко това прави убийството й не само приятно, но и доходно. Това е подбудата, а сега да разгледаме средствата и възможностите.
Възможността била предоставена като по поръчка. Скарала се с Бил, той си взел шапката и отишъл да се напие. Познавала си човека, знаела до каква степен може да се напие и колко ще се забави. А време й трябвало. То било от съществено значение. Наложило се да предположи, че го има. Иначе всичко пропадало. Необходимо било да опакова дрехите си, да ги откара до езерото Кун, да ги скрие там заедно с колата, защото никой не бивало да ги намери, да се върне пеша, да убие Кристал Кингзли, да я преоблече в собствените си дрехи и да я завлече в езерото. Всичко това иска време. Що се отнася до самото убийство, предполагам, че е напила мисис Кингзли или я е зашеметила с удар по главата, а след това я удавила във ваната тук, в тази вила. Това е не само логично, но и много лесно. Като медицинска сестра умеела да се оправя с трупове. Освен това плувала добре — Бил ми каза. А удавеното тяло потъва. Трябвало само да го направлява към желаната дълбочина и да го скрие. Всичко това е напълно във възможностите на една жена, която може да плува. Свършила тази работа, облякла дрехите на Кристал Кингзли, хвърлила в куфара онези нейни вещи, които й били необходими, и потеглила с колата й. Но в Сан Бернардино се сблъскала с първото непредвидено препятствие — Лейвъри.
Той я познавал като Мюриъл Чес. Нямаме сведения, нито основания да предполагаме нещо друго. Бил я виждал тук при езерото и сигурно пак е идвал насам, което никак не й допаднало. Щял да намери вилата заключена и в това нямало нищо опасно, но заприказва ли се с Бил… А според плановете й Бил не трябвало да е сигурен, че е напуснала Литъл Фон, защото, ако открият труп, на него се падала задачата да го опознае. Така че веднага хвърлила въдицата на Лейвъри и той едва ли се е съпротивлявал много, преди да я налапа. За него знаем едно сигурно нещо — слабото му място били жените. Колкото повече, толкоз по-добре. За умна жена като Милдред Хавиланд бил лесна плячка. С други думи, завъртяла му ума и отпътували заедно. От Ел Пасо изпратила телеграма, за която той и не подозирал. Накрая го убедила да се върне в Бей Сити или пък е нямало как да му попречи. Искал да се прибере у дома, но Милдред не можела да си позволи той да бъде далеч от нея, защото представлявал опасност. Единствен Лейвъри бил в състояние да изтрие всички оставени следи, че Кристал Кингзли е напуснала Литъл Фон. Започнат ли да я търсят, неминуемо щели да стигнат до него и от този момент нататък животът му нямало да струва пукната пара. Може да не повярват на първите му уверения, че не е виждал мисис Кингзли, както се и случи, ала разкаже ли цялата история, проверят ли я, току-виж… И така, разследването започва и Лейвъри свършва застрелян в банята още същата нощ, след като разговарях с него. Това е, кажи-речи, всичко, като изключим нейното връщане в къщата на другата сутрин. Изглежда, убийците не могат да минат без това. Каза ми, че бил взел всичките й пари, но не вярвам. По-скоро се е сетила, че някъде из къщата е скрил своите, или е решила да режисира сцената на свежа глава, да се увери, че всичко е наред и следите сочат, накъдето трябва; а може да не ме е излъгала и наистина да е отишла само за да внесе вестника и млякото. Всичко е възможно. Така или иначе, Милдред се връща, аз я сварвам там и тя ми изигра такова театро, че налапах цялата въдица.
— Кой я уби, синко? — попита Патън. — Доколкото разбирам, не си отредил тази роля на Кингзли.
Аз погледнах клиента си.
— Казахте, че не сте разговаряли по телефона. А мис Фромсет? Тя допускаше ли, че това е жена ви?
Той поклати глава.
— Съмнявам се. Много трудно би се излъгала до такава степен. На мен ми каза само, че й се сторила променена, успокоена. Нищо не заподозрях. Чак когато дойдох тук… Още щом влязох снощи във вилата, усетих, че нещо не е наред. Всичко беше прекалено чисто, подредено и разтребено. Кристал никога не оставя къщата в такъв вид. Спалнята щеше да е осеяна с дрехи, навсякъде щеше да има фасове, кухнята би била задръстена от чаши, бутилки, мръсни чинии, мравки и мухи. Помислих си, че жената на Бил е почистила, но сетне се сетих, че не е могла да стори това през онзи ден. Била е твърде заета — скарала се с Бил, после са я убили или се е самоубила. Всичко това ми мина през ума, но бях объркан и не претендирам, че стигнах до някакъв извод.