Аврелия имаше и дъщеря, дъщеря, представляваща всичко, което дъщерята на Друсила не беше. Всъщност, двете имаха нещо общо — бяха трийсет и три годишни стари моми. Но докато Миси беше такава, защото никой не бе и помислял, че може да я помоли да престане да бъде мома, то Алисия не беше омъжена по крайно романтична и сърцераздирателна причина: момчето за което се бе сгодила на деветнайсет години бе смазано от полудял работен слон само седмици преди венчавката и на Алисия й беше необходимо много време за да се съвземе след удара. Монтгомери Масей беше единственото дете на известна фамилия плантатори на цейлонски чай и много, наистина много богат. Алисия го бе оплаквала в пълно съответствие с положението му в обществото.
Цяла година тя беше носила черно, после две години се появяваше само в гълъбовосиво или бледовиолетово, тъй като това бяха цветовете на «полутраура», след това на двайсет и две години обяви, че се връща в обществото и откри бутик за модни шапки. Баща й купи стар галантериен магазин, който времето и центъра за дрехи на Хърбърт Хърлингфорд бяха направили излишен, и Алисия вложи в него всичкия си талант. Негласните правила изискваха бизнеса да се регистрира на името на майка й, но никой, и най-малко от всички майка й, имаха илюзии за това на кого принадлежи той. Магазинът за шапки с име Chez Chapeau Alicia започна да има шумен успех от мига, в който отвори вратите си и привлече клиенти чак от Сидни — толкова привлекателни и модни бяха творенията на Алисия от слама, тюл и коприна. Тя използваше две лишени от земя и зестра жени в работилницата, а неомъжената й леля Корнелия се представяше като аристократична продавачка. Ролята на Алисия при тази ситуация се свеждаше до създаването на моделите и внасянето в банка на печалбите.
И когато всички бяха решили, че Алисия ще страда за Монтгомери Масей, докато е жива, тя обяви годежа си с Уилям Хърлингфорд — син и наследник на третия Уилям. Тогава тя беше на трийсет и две, а бъдещият младоженец — само на деветнайсет. Венчавката беше насрочена за първия ден на идния октомври, когато пролетните цветя щяха да направят приема в градината фантастичен. Дългото чакане беше приключило. Това, че изобщо бе имало дълго чакане, се дължеше на съпругата на третия сър Уилям, лейди Били, която след като беше научили новината, се бе опитала да удари Алисия с конски камшик. Третият сър Уилям се видя принуден да забрани женитбата, докато бъдещият младоженец не навърши двайсет и една години.
Ето защо в сърцето на Друсила нямаше радост, докато се отправяше по добре утъпканата входна алея на Mon Repos към вратата, за да удари чукчето на звънеца с енергичност, родена от усещането за безсилие и завист. Вратата отвори икономът, който надменно информира Друсила, че мисис Маршал е в малката дневна и я съпроводи дотам невъзмутимо.
Интериорът на Mon Repos беше също така очарователен, както фасадата и градините: ламперията беше от бледо вносно дърво, стените бяха покрити с копринени и кадифени тапети, завесите бяха от брокат, килимите бяха Аксминстър, мебелите — в стил Риджънси и всичко бе така съчетано, че да разкрива чудесните пропорции на стаите по най-добрия начин. Нямаше никаква нужда от кафява боя тук, в това място, където икономичността и благоразумието не бяха наложителни.
Сестрите се целунаха по бузите. Приликата между тях бе очевидна, за разлика от приликата между която и да е от тях и Октавия или Юлия, или Корнелия, или Августа, или Антония, защото и в двете имаше някаква надменна студенина, а и усмивките им бяха еднакви. Въпреки разликата в общественото им положение, те се обичаха повече, отколкото с коя да е от останалите и единствено непреклонната гордост на Друсила беше попречила досега на Аврелия да й помогне финансово.
След размяната на приветствия те седнаха от двете страни на малка масичка в стил «маркетри», върху покрити с кадифе столове и преди да преминат към делови въпроси, изчакаха прислужницата да им сервира от подноса китайски чай с две дузини сладкиши.
— Виж, Друсила, абсолютно безполезно е да си толкова горделива; аз знам колко отчаяно се нуждаеш от парите. Така че би ли ми обяснила каква е ползата от всички онези прекрасни неща, които са складирани в свободната ви стая, та да не ги използва Алисия на сватбата? Не можеш да ми кажеш, че ги пазиш за сватбата на Миси, защото и двете знаем, че Миси е казала последните си молитви в това отношение преди години. Алисия иска да купи спалното си бельо от тебе и аз съм напълно съгласна — приключи Аврелия с твърд глас.